Нужен си ни днес, Апостоле!

Vasil Levski

Много герои има България, но само един народът ни нарече с името Апостол на свободата.

Всяка година на 19 февруари отдаваме почит и свеждаме глави пред величието и безсмъртието на един от най-достойните синове на България – Васил Левски. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала. Той е не само Апостол на свободата, а и на българския дух.

Левски се жертва в името на това българският народ да получи свободата си. Загадка си остава този порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да се откаже от смирения живот на човека – роб и да се издигне до символ на свободата.

Апостола прави не само своя лъвски скок, той надскочи петвековно робство, за да достигне чрез своя подвиг в нашето време, и за да освети пътя ни със своя безсмъртен пример. Левски не доживява свободна България – и въпреки това той е бил свободен. Неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.

Неговата ловкост и съобразителност при избягване на клопките и засадите създават легенди сред хората.  Той си спечелва множество прозвища и имена: Левски, Дякона, Джин Гиби и още безброй други. Няма българин, който да не се е възхищавал от подвига и величието на Левски.

,,Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние го обръщаме!”

В тези простички думи на Дякона се крие истината, че всеки народ трябва да бъде творец на собствената си съдба.

Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свята, за която да се е говорило толкова много и същевременно да се знае толкова малко. Дали обаче неговият образ е все така познат, извисен, тачен и неопетнен?

Боя се, че днес името на Левски се свързва повече с футболен клуб отколкото с национален герой.

Като че ли позабравихме, че Левски най-напред е Апостол на свободата, реална историческа личност, която народът ни не случайно е поставила на пиедестал, а чак след това име на спортен клуб.

Вместо да се гордеем, че може би единствено в България спортни клубове носят имената на националните ни герои, ние сменихме почти изцяло предназначението на техните имена и забравихме за героите си.

Живеем в динамично време на високи технологии, прогрес на човешката цивилизация, но и на противоречиви и неутвърдени човешки ценности. Кълнем се в любов към родината, а забравихме нещо толкова елементарно като това, че Левски е преди всичко герой, Апостол на нашата свобода без която нямаше да го има футболния отбор наречен на негово име – Левски.

Не е нужно да сме на три морета, за да имаме самочувствието на велик народ. Важно е да помним  тези обикновени, но и гениални, незаменими българи като Васил Иванов Кунчев.

И не е толкова важно на 18 или 19 февруари ще сведем глава в чест на Апостола. Важно е да не пропускаме.

А ти, Апостоле, ще останеш в нашата история, за да дочакаш мига на своята ,,свята и чиста република”, в която искрено се надявам, че макар и късно, твоите идеали ще просъществуват!

Защото това е България – твоята и нашата българия, която обичаме!

Ваня Балева

Ваня Балева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top