80-годишният Братан Стоев е най-точният човек в Пловдив

Братан Стоев е най-възрастният часовникар в България

Професията на часовникаря е поредният изчезващ занаят в наши дни. В града под тепетата обаче има един човек, който е способен да поправи всеки часовник, защото вярва, че точността е най-ценното човешко качество. 

Братан Стоев е на 80 години, 60 от които прекарва в ремонтиране на часовници от най-различни марки. През ръцете на сръчния майстор са минали стотици видове машинки – ръчни, будилници и стенни. Майсторът е роден в Гърция на 24 юли 1935 г., обиколил е много места по света, за да се установи накрая в Пловдив.

40 години е работил в съда, а през уикенда се е затварял в часовникарската си работилница. След като се пенсионира Братан Стоев изцяло се отдава на страстта си.

Бай Братан си спомня времето, когато часовниците в Москва са били по 40-50 рубли, при това изработени от най-качествени материали.  Сега точните машини са поскъпнали тройно. Пловдивският майстор цени занаята си, но не си позволява в тези трудни времена да „скубе“ клиентите си.

Продава позлатени часовници – с 10-12 микрона злато, по 60 лв. Гордее се, че му носят скъпи чассовници за поправка от цяла България.

Въпреки доброто си сърце и отзивчивостта към хората, Братан Стоев много често става жертва на кражби. „Ромите ме крадат, а българите ме измамват“, жалва се майсторът. Наглите обирджии не се свенят и нахлуват в ателието дори посред бял ден, докато бай Братан обядва или е излязъл, за да търси части.

С много болка часовникарят разказва за последния случай, в който в бил излъган, и то от доверен човек. Преди две години в ателието на майстора идва 45-годишен мъж, който носи руски часовник „Автомат“ за поправка.

Докато Братан Стоев ремонтира машината, клиентът се жалва , че децата му страдат вкъщи, защото семейството няма пари да им купи мляко и хляб. Възрастният майстор веднага отива до близкия магазин и се връща с пълна торба с покупки, която дарява на мъжа, за да я занесе на децата си.

„Благодарение на мен същият този човек си намери работа в една фирма. Така аз живях дълго време с мисълта, че съм направил едно добро, разказва Стоев. След известен период мъжът посетил отново ателието, този път, за да купи часовник за подарък на шефа си.

Харесва си позлатен часовник за 80 лв.  и обещава да даде парите след 4 дни. „Дълго време след това продължавах да му вярвам и да му помагам, а той ме лъжеше в очите. Заплаших го, че ще подам жалба в прокуратурата, но знам, че няма да има наказание. Нищо, че всичките шефове там са ми клиенти“, споделя бай Братан.

Животът на часовникаря е съпътстван с още много неволи. Преди години губи 350 хил. лв. във финансова къща, за която твърди, че е на виден български политик. Тогава е избран за шеф на пострадалите, явявал се е на следствия, печелил е всички дела, но накрая не е имало какво да вземе.

Губил е и много пари, докато е пътувал в Русия. Въпреки всичко се радва на живота и на съпругата си Жана, която е с 30 години по-млада от него. Той я обучава в занаята и сега жената, родом от Армения, радушно посреща клиентите си. Жана се занимава предимно с електронни часовници, а мъжът й с механични.

Братан Стоев губи, но се примирява и вярва, че бог ще му даде отново. Не може да понесе само измамите, и то от хора, на които е вярвал.

Изгонили са го от предишното му ателие, защото е ставал свидетел на търговия с дрога. Описва всичко под формата на стихове. Мнозина сравняват дома му с музей на времето – заради часовниците, и на словото – заради изящната му поезия.

Майсторът е „прекарал“ цялата Москва в България, има по 500 вида баланси от различни видове, които не могат да се намерят никъде другаде . Имал е и фирма за части за часовници и заедно със сина си е обикалял и търгувал в цяла България. Сега синът му работи в Париж и оттам го съветва да не се предава и да продължава да помага на хората.

Братан Стоев вярва, че е наследил любовта към словото от баща си, който си отива от света, когато е само на 35 години. Майсторът и до днес си спомня последните думи на своя родител – стих от негово произведение: „Господи, прибираш ме, виждам го. Но на кого ще оставя моите две сирачета?“.

Любители на поезията идват при Братан почти всеки ден, за да им рецитира свои стихове. „Идват студенти, шефове на музеи, обикновени хора, които често се разплакват“, споделя часовникарят.

Ядосва се, когато разбира, че негови стихове са отпечатвани във вестници без съгласието му. Но доброто му сърце прощава и тази несправедливост с думите „Господ да им дава здраве“.

Подобно на останалите автентични занаяти в часовникарството според бай Братан липсва приемственост между поколенията и на практика е застрашен от изчезване. „Но докато съм жив, това ще бъде моят занаят“, категоричен е пловдивският майстор.

 

 

 

 

 

 

Петя Терзийска

Петя Терзийска следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top