95 години от Деветоюнския преврат – събитие, белязало историята ни

Днес се навършват 95 години от Деветоюнския военен преврат

– едно от най-драматичните събития в новата българска история. Дълги години той бе определян като военно-фашистки преврат срещу демократичното правителство на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/. Всъщност, тези политически събития са доста по-сложни и отразяват крехкостта на демокрацията от европейски тип в България. Но тогава кризата на демокрацията е факт в много други страни на Стария континент.

Поражението на България в Първата световна война води до масово обедняване, крушение на националните идеали, разочарование в политическата система. В тази обстановка нараства влиянието на двете големи леви партии – Земеделския съюз и Комунистическата. На парламентарните избори през март 1920 г. Земеделският съюз печели убедителна победа и съставя самостоятелно правителство начело с лидера си Александър Стамболийски. Новото управление започва действия в подкрепа на дребните и средни селяни. Провежда се например аграрна реформа, която ограничава едрата поземлена собственост. Предприети са и стъпки за извеждане на България от международна изолация след поражението й във войната.

Покрай успехите си, земеделското управление е съпроводено от някои типични явления на балканската демокрация. То е обвинявано в корупция. На държавни постове се назначават и слабо подготвени партийни активисти. Има елементи на авторитаризъм. В един момент земеделското управление бързо изпада в пълна изолация. Напрежението в страната нараства. Извършени са няколко политически убийства, както на земеделски, така и на десни лидери.

През есента на 1921 е създаден Народният сговор,

който постепенно става център на слабата и разпокъсана десница. Срещу Земеделския съюз е образуван широк фронт, който включва дори Социалдемократическата партия. Военният съюз, съсловна организация на офицерите, също застава против земеделското управление.

През нощта на 8-ми срещу 9-и юни армията извършва преврат в София. Без особена съпротива са превзети държавните учреждения и комуникационните центрове, арестувани са министрите. Образувано е правителство начело с проф. Александър Цанков, лидер на Народен сговор. Убедил се в успеха на преврата, държавният глава Цар Борис III подписва указ за съставянето на новото правителство.

Още на 9 юни започва съпротива срещу новата власт.

Симпатизантите на Земеделския съюз въстават в различни краища на страната. В Северна България Юнското въстание е най-масово в Плевенско и Шуменско. В Южна България най-значително е в Пазарджишко, където начело застава премиерът Стамболийски, заварен от преврата в родното си село Славовица.

Въстанието обаче няма шанс, тъй като отделните му центрове нямат връзка помежду си, няма единно ръководство. Бунтовниците не разполагат със стабилно въоръжение и бързо са разгромени от армията, полицията и жандармерията. Бившият премиер Александър Стамболийски е убит във вилата си на 14 юни. Убити са и други водачи на въстанието.

Превратът има трагични последици за България за десетилетия напред.

Правителството на професор Цанков започва подготовка за извънредни избори.  Следващият период от почти четвърт век е силно конфликтен, въпреки проявите на икономически и културен напредък. Този период е белязан и от репресии, политически убийства, нови преврати и нелегални борби. Завършва с навлизането на съветски войски през септември 1944 г. в страната и установяване на социализъм от съветски тип през 1947 г.

Едва с изборите за Велико Народно събрание през 1990 г. България започна завръщането си към многопартийна демокрация и към интеграция в Европейския съюз.

Източник: БНР
Снимка: bg.wikipedia.org

Подобни статии

Top