Адвокат Атанас Костов: “Елитът” в Пловдив се цели в простащината

Адвокат Атанас Костов- адвокат по интелектуална собственост и търговско право.

Адвокат Атанас Костов e основател на „Костов и партньори“ и управляващ съдружник на кантората. Той е завършил Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност право през 1999г. с образователна степен магистър. Специализира в областта на гражданското право. Интелектуалната собственост го провокира от самото начало на кариерата му.

Адвокат Атанас Костов има дългогодишен опит в процесуалното представителство пред Софийски градски съд, Административен съд гр.София, Комисията за защита на конкуренцията(КЗК), Върховен административен съд(ВАС), и Съда на Европейския съюз свързано със спорове, касаещи предимно интелектуална собственост, нелоялна конкуренция, оспорване на обществени поръчки, картелно право и споразумения, концентрация на стопанска дейност и монополно положение на пазара.

През 2017г. адвокат Атанас Костов бе номиран за адвокат на годината в България. Владее руски, немски и английски език.

– Г-н Костов, виждаме че през последната година и половина сте един от юристите, “любимци” на пловдивските медии. На какво се дължи това внимание?

–  Mоже би на факта, че през есента на 2019г. си позволих да бъда част от политическия живот на града. Фокусът на кампанията на “Демократична България” тогава, а и сега е дигиталното управление. Аз бях поканен, като специалист в тази област, а и като граждански активист, който споделя вижданията и е симпатизант и поддръжник на коалицията. Тръгнах в това начинание с идеята, че нормалните хора, тези, които са постигнали нещо в работата си, могат да увличат други модерни, демократични хора и да генерират идеи, които да отговарят на стандартите за демокрация на 21 век. Оказа се обаче, че да си нормален граждани с някакви професионални качества, да мечтаеш за нещо напредничаво и справедливо, е абсолютно вредно политически, а и чисто човешки в гр.Пловдив!

– Какво имате предвид?

– Понеже аз не съм човек с каквито и да е “грехове”, напротив – познат съм в сферата на изкуството, културата и иновациите, то трябваше да се изработи механизъм, в който да бъда окалян! Защо ли!? Ми “то е срамота” някой, който два пъти е номиниран за юрист на годината да представлява градската прогресивна общественост и да говори за иновации, за електронно управление и за култура, пък и за някакви съвременни политики! “Абсолютен срам, как може така” на фона на общата некадърност, сервилност, корупция, простащина и нагаждачество? Та какво последва…

Първо фокусът падна върху колата ми и къде тя спира – така “аз започнах да погазвам закона” и тази “новина” изгря по всички пловдивски жълти медии, след което ми бе съставен незаконен акт от КАТ гр.Пловдив, базиран на снимка от една от въпросните жълтурки. По същото време такова паркиране имаше и Здравко Иванов, но то остана незабелязано. Прекрасно!

Всичко това обаче без да се отчита фактът, че аз, в реалния ми живот съм колоездач и дори на работа ходя с колело. Но на кой му пука, дай сега да го оплюем хубаво този Костов.

Постфактум в този водевил се включи и община Пловдив, която ми спретна производство за отнемане на постоянния ми адрес в кантората ми, която е моя собственост. Мотивът беше, че “не живея в офиса си” и затова съм ползвал “незаконно синя зона”, която всъщност плащам, но това се оказа маловажен факт!?

Целият този цирк бе спретнат по сигнал на анонимен гражданин, който след обжалването на въпросната заповед в съда се оказа, че никой не може да открие(дори и съда)! В този контекст справедливостта и обективността на Административен съд в Пловдив се изрази в това, че дори не се сети да изследва правния интерес от искането на въпросния сламен човек, при факта, че живее на около два километра от офиса ми.

Как един анонимен гражданин се е сдобил с информация за постоянния ми адрес остана нещо също толкова маловажно за съда. Колаборацията между Община Пловдив и Административен съд – Пловдив не даде отговор и на въпроса дали един адвокат има право да има кантора в жилището си. От тази гледна точка отнемането на постоянния ми адрес нещо законно ли е и нарушава ли минимум два закона – Закона за адвокатурата и Закона за гражданската регистрация!?

Цялата тази репресия отново бе звучно отразена по страницата на жълтурките, които напевно обясняваха за това как “аз съм осъден и губя поредното дело”. Интересно нали? Прекрасна справедливост и обективност

– Вие имахте и някакви други проблеми около офиса си?

– Да, те са част от сагата с едно прекрасно комунистическо семейство с авто бизнес, което “раздава правосъдие” от години в Пловдив и в частност в квартала, в който е офисът ми. Това комунистическо семейство ощети община Пловдив с над 5 милиона и Пловдивската прокуратура не забеляза този факт, въпреки че в Окръжен съд от години се точи една несъстоятелност по темата с над 100 кредитора, а на този авто бизнес е отделена и цяла страница в Министерството на правосъдието.

Същото семейство е узурпирало двора на сградата, в която е офисът ми и осъществява самоуправни действия спрямо 11 семейства от години, паркирайки колите си където им хареса, заплашвайки мен и моите съседи и т.н. Всичко това е незабележимо за пловдивската прокуратура, въпреки десетките сигнали от наша страна по темата!?

Щерката в това мило семейство преди точно две години отвори вратата на колата ми в движение и след това нападение от нейна страна твърдеше, че съм я удрял, като се сдоби с фалшиво медицинско, което размахва из пловдивския съд, пропускайки факта, че няма направени изследвания по темата, че има множество разминавания в тезата й и че нито един от нейните т.нар “свидетели” не е присъствал на случката.

Цялата тази сага от автото също е поставена на вниманието на пловдивските граждани, чрез коментираните жълтурки, които звучно припяват “колко дела съм бил изгубил” срещу въпросното семейство, неотчитайки, че всъщност скоро се сдобих с изпълнителен лист срещу тях и ми платиха разноски – ей така, губейки. Жълтурките обаче пропускат да обяснят, защо когато някой от това същото семейство те заплашва с побой, това не е обидно – мотив на едно от “справедливите” решенията на пловдивските магистрати срещу мен. Не разбирам в този контекст, защо цялата тази стилистика от дапа ми е лепната едва ли не, като гвоздей на живота ми, при факта, че дори не я забелязвам. Сигурно е важна, но за някакви дападжийски медии, с аналогични на автото имена.

Междувременно, в този същия момент аз пиша поредната си книга за топ иновациите в света, водя лекции тук- там по темата,  незабелязвайки уличните страсти на пловдивския съдебен, спортен, авто, общински и прокурорски “елит”. Какво да правиш “аз съм виновен”, даже и че си стоя в къщи или може би, че слушам опера или ходя на изложба! Виновен съм, че соча простаците с пръст….Още по-виновен съм, че именно аз, като гражданин(не като “неуспял кандидат кмет” – това е любимата фраза на жълтурките в моя чест) започнах дело за участъка Чирпан- Стара Загора, за налаганите на него незаконни глоби поради едно незаконно ограничение на скоростта, именно поради което в момента този участък се ремонтира.

Но на кой му правят впечатление тези неща и това, че каузата бе подкрепена от 18000 граждани на Република България …Той “Атанас Костов е виновен”, априори, за всичко!

– Смятате ли че атаката срещу Вас е политическа?

– Вече съм убеден. Преди месец излезе друго прекрасно, ужасно справедливо и мотивирано решение на Пловдивския окръжен съд, в което ми бе обяснено, че когато един доцент те нарича с нецензурни думи публично и ти обяснява, че “кариерата ти се дължи на множество мъжки легла, през които си минал” това не е обида, защото човекът си бил написал есе!!?! Всичко това отново отразено и създадено, както разбрахте, от поредния “виден интелектуалец” в рамките на изборите през 2019г. Въпросното решение е част от ехото, напевно повтаряно и до настоящия момент, в една прекрасна колаборация между групичка мои “любители”, пловдивските съдилища, прокуратурата и общината – естествено изцяло в “моя полза”!

До тук вече съм завел две дела в Съда за правата на човека, за да отстоявам правата си на нормален човек, меко казано, увреден от съдебния произвол в Пловдив  –  явно те ще нарастват, тъй като подобна репресия на гражданските и конституционните ми права, сработена, отразена медийно, представлява букварски пример как някой трябва да бъде смачкан.

Странното във всичко това е, че аз дори не съм политик, поне не в този смисъл, в който “елитът” на Пловдив очаква. Участвах в изборите, за да покажа, че в политиката трябва, по мое мнение, да присъстват най-вече експерти и че те могат да увличат, да убеждават, да създават идеи. Но много е рано още за такива интелектуални послания към масата очевидно.

“Елитът” се цели в простащината, в това къде ти е спряна колата и „дали и как превъзпитаваш дапа” – ценности от чалгата на дребнодушието, автото, спортното и уличната, кална журналистика, обслужваща, както интересите на т.нар политици, така и на техните клакьори и задкулисни шефчета.

Много ми се иска да се извиня  на пловдивските граждани, че съм един възпитан и образован, обикновен човек, който от чистач на прозорци на главната(като студент) в рамките на 20 години успя да напише 5 книги и над осемдесет статии в областта на правото с работа, а не заради лъжливата вяра, “че е много специален”.

Извинявам се и че от малък се занимавам с култура, музика и изкуство и нямам манталитета на дапа и спортното. Извинявам се, че 15 години бях част от “Хора на момчетата”, от хор “Иван Спасов”, от група “Шангри-ла”. Извинявам се, че с тези формации, като дете и юноша, обиколих света и разнасях ценностите и културата на България!  Извинявам се на всичките ми приятели и познати музиканти, композитори, диригенти, художници, юристи, лекари, архитекти, обикновени бармани, банкери, готвачи, монтьори, миячи на стъкла, инженери, компютърни специалисти, търговци, продаващи на баници и т.н, че представлявам представителна извадка на хората от “Капана”, от науката, иновациите, концертните и изложбените зали, на тези, които са създали сами себе си и вярващи, че е ценност човек да е културен, възпитан и образован, но и роптаеш  срещу идиотите на деня.

Това може би е нещо много дразнещо за част от пловдивските магистрати, за пловдивските псевдо политици, общински съветници и всякакви други клакьори на елементарната простащина – как не ме е срам! Извинявам се много! Извинявам се и за това, че това “да си някой” слава богу, не зависи от политиката и от комплексите на месните провинциални велможи.

Та мили простаци, клакьори на мутрите, топ магистрати, жалки общинари и “професионални полици” – да знаете, ще ви соча с пръст всеки ден. И това няма да спре нито днес, нито утре, нито в други ден. Аз съм от тези, които не навеждат глава – така ме възпита семейството ми, учителите ми и преподавателите ми в университета. Аз мечтая за чистата и свята република на Ботев и Левски, искам си я и смятам да я получа в 21 век и да я оставя на детето ми! Лошото е, че аз знам кой е Монтескьо, кой е Кант, кой е Живко Сталев, Цеко Торбов, Радой Ралин и Алеко – много други знаят и мечтаят за същото и новината за вас е, че времето ви свърши. Днес. Не утре. Днес!

 

Подобни статии

Top