„Акорди за тати“ – концерт на три сестри в Пловдив

Концерт за пиано, цигулка и виолончело изнасят в семейния мебелен магазин трите сестри: Габриела, Дебора и Елизабет Стефанови.

Посвещават го на своя баща, който наскоро загина по време на работа, затова са нарекли концерта си „Акорди за тати“. Трите сестри се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София.

Датата на концерта съвпада с края на учебната година за трите музикантки. И това е техният начин да покажат на тати и на приятелите си, че са пораснали виртуози в музиката. Ще изпълнят произведения от Бах, Бетовен, Чайковски, Масне, Албинони и др.

  = Кои са трите сестри =

 Габриела Стефанова е най-голямата и нейният музикален инструмент е пианото. Ето и пътят й в музиката:

Започнах да свиря на четири години и продължавам вече осемнадесет. Когато сме били малки със сестра ми сме били шаферки на сватба на най-добрата приятелка на мама. И докато е траела церемонията сме тичали навсякъде из залата. В един момент водещата е спряла церемонията и казала: не чувате ли – ангелска музика!  Били сме аз и Дебора. Намерили сме пианото и сме открили, че то може да свири. Тогава мама и тати решили да ме запишат на пиано. Първото ми представяне пред публика е било, когато съм станала на пет години, но не си го спомням. Тати винаги се грижеше да имаме най-големият комфорт, за да може да работим спокойно и да се развиваме. Поради постоянните ми пътувания той ми осигури три инструмента – два роялa Franz Wirth, Steinway&Sons и едно пиано Yamaha. Единият е в Пловдив, другият – в София. Лично отиде до Виена и ми докара първият. А пианото си го докарах аз от Виена, когато се върнах да уча тук. В момента уча в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ при проф.д-р Борислава Танева. Сега трябваше да завършвам бакалавър, но ме върнаха две години назад в обучението ми, след като се върнах от Виена, където учех в Консерваторията за музика и изкуства. Имам и малък клас от 6 деца от 4 до 11 годишна възраст, които уча също да свирят на пиано. Бях изненадана, че когато преподавам и аз научавам много неща за моето свирене и начин на работа.Разбрах, че не съм посредствена на 12-13 годишна възраст, когато започнах да ходя по майсторски класове и конкурси в чужбина, и да ги печеля. Виждах на какво ниво съм и чувах професионални мнения от различни хора за това как се справям. Но най-високата оценка получих от тати. Веднъж той ме чу как се опражнявам в къщи и каза: брей, колко хубаво свирела моята дъщеря. Той не коментираше нещо, ако нямаше какво да каже и това беше един от малкото коментари, които някога е правил относно свиренето ми. Тогава за първи път и свирих нещо наистина виртуозно – бързи пръсти, техника, скокове. Всеки би разбрал, че е трудно и би се впечатлил. Но все пак трябва и да се хареса.  С моето изпълнение днес се надявам да докосна духа на тати, като свиря за него и за публиката от сърце и душа. И знам, че няма начин как да не се усети.  

1 2

Подобни статии

Top