Андре Токев от затвора: Никога не съм бил зависим от алкохола

Топ готвачът споделя, че най-голямото наказание в затвора е, че не можеш да помогнеш на близките си

„Никога не съм бил зависим от алкохола. никога не съм изпитвал нуждата да пия постоянно. След като си употребил (б.р. алкохол) и се е случило, хората мислят, че си зависим. Просто не понасям алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е проблемът. И наистина трябваше да кажа по-рано: „Щом не можеш, недей да го правиш“. Но сме винаги по-умни след случката.“ 

Това заяви пред bTV Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене.

Известният кулинар призна вината си, след като през ноември бе арестуван за шофиране в нетрезвосъстояние с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава ефективно наказанието си, като тогава заяви пред bTV, че осъзнава вината си и ще си поеме отговорността.

– Какво е чувството, когато животът тече зад решетки?

– Няма голяма промяна, защото за мен дали съм зад решетки, или извън решетките, животът продължава. Човек  трябва да се амбицира, да използва максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм безпомощен в това да мога да помогна на моето семейство или на моя отбор в ресторантите. Това най-много ми пречи. Не мога да се видя с близките. Това е наистина един неприятен момент, но все пак съм тук по наказание. Нещо човек трябва да усети, за да може следващия път да сеполучи да не прави лоши крачки.

– Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха, когато чу присъдата?

– Не мога точно да си спомня. Беше ми неприятно, все пак човек винаги си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, но не ги е предотвратил. Присъдата беше по споразумение със съдията и с прокурора, така че знаех предварително и се бях подготвил за това нещо, така че не беше шок. Разбира се, е неприятно.

– Помниш ли последната нощ, когато беше вкъщи, преди да събереш нещата си и да дойдеш в Казичене?

– Да, съвсем нормално. Бях два месеца под домашен арест и психически успях да се настроя, да се наглася за това нещо. Както се казва, донякъде съм и по собствено желание. Споразумях се да дойда тук, за да си отелжа наказанието. Много е важно човек вътрешно да е готов за това нещо, да се примири, че не го очаква 5-звезден хотел, все пак отиваш в затвора.

– Сам ли си в стая?

– В момента сме по двама или трима, зависи.

– А с какъв човек делиш дните си сега?

– С много приятен, горе-долу сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам за какво лежи, не съм се интересувал. Поли се казва. има си минало, което е, но той си е променил коренно мисленето, има идеи, след като приключи тук, много добре се развива напред.

– За какво си говорите с Поли?

– За най-различни неща от живота, за книгите, които той чете и аз чета. Сега точно прочетох една книга, която се казва „Как да работим 4 часа в седмицата“. Просто е интересно наистина как човек с по-малко време, но много по-ангажирано се развива напред.

– Как минават дните в затворническите общежития?

– Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, тръгват си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска, след това обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, докато в затвора, там имаш само определени часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазаруваме.

– Помагаш ли в кухнята?

– Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще видим кога ще стане. Но момчетата някой път ме питат за съвет и аз им казвам. Храня се всеки ден в столовата. За тези продукти, които имат, готвят добре. Но идеята ми е, ако наистина да работя, за да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, но трябва да минат комисии.

– За каква работа кандидатсваш?

– В кухнята, аз това мога и мисля, че ще допринеса много повече, ако мога да помогна на момчетата да се научат някои неща как могат по-лесно да се готвят. Няма да можем да направим чудеса, защото рецептите са определени и няма много креативност с пет продукта. Ако работиш целия месец, горе-долу 13 дни се намалява от присъдата.

– Кое е най-голямото наказание от времето, което прекарваш тук?

– Наказанието е, че не можеш да се видиш с близките, не можеш да им помогнеш, когато се нуждаят от помощ. Много съм доволен от моя отбор, който работи в ресторантите, защото те се справят много добре. Тази безпомощност, че не може да излезеш и да помогнеш, боли най-много. Не мога да си видя внучката. За тези неща се ядосваш, но не мога да ги променя. За мен това е шанс да рестартираш отново машината по друг начин.

Снимка: bTV

Подобни статии

Top