Англичанка, пловдивчанин и жители на Столипиново показват „Красотата, която споделяме“

Красотата, която споделяме: Изкуство на съпричастието от Дуварколектив и творци от кв. Столипиново

„Красотата която споделяме” представя серия художнически книги, колажи печат върху коприна и предмети, документиращи съвместен творчески процес със семейства в кв. Столипиново. Авторите от Дуварколектив са художникът Хана Роуз от Нюкасъл, социалният антрополог Никола Венков от Пловдив и техни партньори от турската общност на кв. Столипиново. Заедно те развиват вече над година принципите на нов жанр „изкуство на съпричастието”.

Сценограф на изложбата е Мила Златанова. Реализира се с частичната финансова подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и с подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.

Изкуството на съпричастието радикализира утвърдения жанр изкуство на участието (participatory art). Творческият процес се основава на дълготрайно взаимно и лично опознаване, откриване и обмен на умения и най-важното – съпричастие към другия.

Показаните творби отразяват години на търсена взаимност между Хана, Никола и членовете на няколко семейства от една от най-лишените части на квартала. Въпреки трудния достъп до базови условия за живот като вода, ток и канализация, регулярни доходи и сигурност за бъдещето си и дома си, хората тук ежедневно се стремят към създаване на красота и естетика.

Художническите книги са основа на изложбата

Основа на изложбата „Красотата която споделяме” са ръчно направените художнически книги, които водят посетителя през процеса на среща и лично опознаване. Представени са и предмети вплели се в тези лични отношения: например речник на турския език, който беше направен за Хана и Никола от една местна жена.

Съвместно създадените колажи отпечатани върху коприна са резултат от творчески процес чрез добавяне към направеното от другия и връщане при него, добавяне отново, обмен на естетически съвети и т.н. Началната точка са занаятчийските умения, които някой от местните хора развиват, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си.

В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и (не)професионални художници. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции.

1 2

Подобни статии

Top