Българската свобода има своите герои, които днес почитаме, свеждайки смирено глава! (Слово за 3 март, пълен текст)

Тази година честта да говори пред пловдивчани се падна да председателя на Общинския съвет Александър Държиков

Пловдив отбеляза 3 март, стотици изкачиха на Бунарджика днес по обяд, за да отдадат почит на хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за Свободата на България (вижте ТУК). Честта да държи слово пред пловдивчани тази година се падна на председателя на Общинския съвет – инж. Александър Държиков.

DCnews.bg публикува думите му:

„Има дни в историята на българският народ, които оставят трайна следа и превратностите на времето не могат да ги заличат от съзнанието ни. За нас 3-ти март 1878г. e не само подписването на Санстефанския мирен договор. За нас 3-ти март e дата свещена, белязала нашето Освобождение, ден – най-съкровен в календара на българската национална история, въплъщение на едно начало, възкресение на един народ, който близо 500 години е без своя политическа и духовна свобода; народ, чиято висока самобитна култура е подложена на унищожение. На днешния ден, благодарение на хиляди знайни и незнайни герои е поставено началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили, държава, която отново заема своето място на картата на Европа.

Преди 142 години на този ден България възкръсна от пепелищата на 5-вековно робство, погълнали хиляди и хиляди свидни български синове и дъщери. Но дори и в най-тъмните години на робството българският народ успя да съхрани своята вяра, език и традиции и не чакаше даром да получи свободата си. Актът на Освобождението е бил и винаги ще бъде непреходен извор на национално самочувствие, защото дори в робските окови българският дух несломимо вярваше в изконното си право на свобода.

Пътят към свободата не е лек. Началото е икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато балканските и тракийски селища стават стопанското сърце на османската империя. Следва борбата за национална просвета, когато във всяко българско селище се създава училище със свой даскал и учебници на родния език, за да дойде след това и църковно – националната борба, когато във всяка църква служи свещеник на родния език, а през 1870г. българите имат вече своя Екзархия. Българската държавна традиция оживява с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, училища и общини, макар и в условията на робство, успяват да се изградят като самобитни национални институции. Пътят към свободата преминава и през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото движение, през нелегалните комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея. 3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволцисе сражяват в руската армия в името на България!

Българската свобода има своите герои, които ние днес почитаме, свеждайки смирено глава. Наш дълг е да помним тяхната саможертва. В дни като този дълбоката човешка признателност не познава граници. Историята има една истина за войната от 1877-1878г. и нищо не може да заличи факта, че свидните синове на руския, румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския народи положиха костите си за нашата свобода и намериха последен покой на българска земя.

Ние в Пловдив сме горди, че всяка година на 3-ти март почитаме паметта на това място, където през м. септември 1881 г. е открит първия паметник в прослава на руско-турската война и освобождението на България.

В ден като днешния повече от всякога сме горди, че сме потомци на славен и борбен народ. Длъжни сме да тачим своята история и да не забравяме тези дни, носещи дух на патриотизъм. Прекланяме се пред геройския подвиг на борците за свобода, които с върховна саможертва и любов към отечеството, с храбър и непреклонен български дух, извоюваха свободата ни!

142 години по-късно дългът зове да помним святото дело и саможертвата на нашите предци. Отговорността изисква да следваме идеала „За чиста и свята република“ и да предаваме на бъдните поколения завета на свободата. Наследниците ни трябва да знаят и тачат спомена за славните революционери, които чрез своята преданост и нечувано себеотрицание отдадоха живота си в името на силна и щастлива България! Нека засвидетелстваме своята безгранична синовна почит и уважение, пожелавайки си мир и светло бъдеще!Поклон пред загиналите за Свободата на Родината! Да живее България!

Снимките са от днешното честване на Хълма на освободителите! Честит празник!

 

 

Подобни статии

Top