Ближи си сладоледа: В Пловдив го продават и с количка

В летните месеци всички търсим как да се разхладим.

Освен студените напитки, гарнирани с много лед, често посягаме към фризера или хладилника за сладолед. Сладкото изкушение със сигурност ни дава приятна прохлада, поне временно, а е и много вкусно.

През последните години, откакто можем да намерим сладолед във всеки магазин или домашен фризер, забравихме, че някога това удоволствие можехме да купим само от кварталния сладоледаджия, който обикаляше с количката си уличките и се провикваше: „Сладолед, моля!“. А после сипваше във вафлена фунийка няколко лъжици млечна сладост и отминаваше.

В Пловдив все по-рядко ще видите такива колички, а истинските сладоледаджии са почти на свършване. Тези дни обаче репортер на DCNEWS забеляза количка за сладолед не къде да е, а в центъра на Пловдив – на няколко метра от бул. „6-ти септември“, на ул. „Райно Попович“.

Оказа се, че продавачът на сладолед всъщност е жена.

Гюла (името е променено по желание на жената) е на 63 години, пенсионерка по болест е, но с продажбата на сладолед си докарва по някой лев. В павилиона си има фризер и хладилник, продава също студена вода и разхладителни напитки.

Сладолед започнала да продава от миналата година. „Лани започнах. Пенсията не стига, трябваше някой лев да изкарвам, че мъжът ми е на легло и сама си го гледам“, разказва Гюла.

Купува си пластмасовите кофи със сладолед от кв. „Изгрев“. Там имало склад, където продават различни разфасовки на търговците. След това слага сладоледа в количката, която е така направена, че да го държи студен и да не се разтапя.

А после идват клиентите, които никак не са малко.

Хората от съседните улички вече знаят, че Гюла предлага хубав сладолед и всеки ден идват да си вземат. Докато си говорим, няколко пъти се налага да връща клиенти, защото точно този ден не успяла да зареди, тъй като имала друга работа.

„Когато имам сладолед не идвате, а днес като свърши – търсите“, шегува се с купувачите жената. И ги приканва да дойдат на следващия ден.

Оказва се, че някои от тях идват не само за фунийка, но и за да си вземат за вкъщи. „Ами вкусен ми е сладоледът, затова идват“, усмихва се търговката.

Казва, че най-много се търсел смесеният сладолед – сметана с шоколад.

„Децата много го обичат. Аз лично предпочитам белия – сигурно, защото едно време само такъв имаше. Оттогава ми е останало“, обяснява Гюла. А внучката й – третокласничка от близкото училище „Любен Каравелов“, потвърждава думите й.

„Най-  харесвам шоколадовия“, категорично е момиченцето, което стои  плътно до баба си и й помага. „Нека да се учи да работи. Отменя ме, когато трябва да нагледам дядо й“, обяснява възрастната жена.

Момичето е единствената й внучка, наследница на единствената дъщеря на Гюла. Смята някой ден също да продава сладолед.

Някога сладолед продавала бабата на 63-годишната жена.

От нея й останала бронзова лъжица, с която  да насипва ледената сладост във фунийки. Показва я с гордост и споделя, че дълги години я е съхранявала на видно място вкъщи и дори я почиствала редовно от патината. Дошло време старата лъжица да й послужи и на нея.

Гюла разказва, че в Пловдив наистина са останали малко сладоледаджии с колички. „Има няколко в Столипиново – и това е. Не останахме“. И притеснена, ни кани да дойдем на следващия ден, за да ни почерпи с фунийка сладолед.

Подобни статии

Top