Браво: Григор Димитров основа своя фондация!

Чувството да играя за България просто е неописуемо, споделя Гришо в интервю за списание „Hello Monaco“ – Втора част

Най-добрият български тенисист Григор Димитров даде интервю за списание „Hello Monaco“, в което разговаря за своя модел за подражание, хобита, страстта си към колекцията на стари автомобили и часовници. Нашето момче сподели и наистина вълнуващи новини за всички български, а и не само, почитатели на тениса. Фондация Григор Димитров вече е факт и се намира в България.

– Замисляли ли сте се някога какво ще правите, след като кариерата ви приключи?

– Имам много идеи, но мисля, че тази година ми донесе толкова много други неща, че просто ще държа опциите си отворени. Може би една година ваканция? Имам толкова много различни интереси и в толкова различни части на света. Обичах да ходя на модни ревюта. Голям фен съм на архитектурата. Друго нещо е, че наистина искам да помогна на бъдещи млади играчи, младото поколение- на ранна възраст между 10 и 20 години, защото мисля, че това е едно от най-важните неща за бъдещ състезател.

– Вие сте посланик на няколко известни марки. Мислите ли, че най-важната част е да се съгласявате с тяхната концепция, философия, но в същото време да носите някои от вашите собствени послания чрез тези колаборации?

– Разбира се. Мисля, че това е много важно. Всеки път, когато подпиша договор по каквато и да е причина, независимо дали е с турнир или друга марка, това е, защото имам моите причини да го направя. Имам късмета да бъда с Rolex, с Nike и с Wilson вече 12 години. Ако подписвам с компания, това е, защото знам, че мога да добавя стойност, от която според мен компанията се нуждае. За мен е важно да се отличаваме и винаги казвам, че трябва да си различен, а аз обичам да правя различни неща и обичам да мисля извън кутията.

– Участвате ли в благотворителни инициативи?

– Винаги съм бил запален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които исках да посетя, само за да видя как живеят децата- особено в домовете за сираци в някои от районите там, за да видя как са. Това не беше приятна гледка. Беше трудно да гледам деца, на които им е отнет шанса в живота.

Скоро създадох собствена благотворителна фондация, наречена Фондация „Григор Димитров“, така че съм много щастлив. Тя е в България. В миналото сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да направим още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.

– Фатална ли е ситуацията със сираците в България?

– Фатална- не, но ще ви разкажа една история. Бях дете и майка ми винаги ме вземаше от училище. Бях много, много малък. Винаги сме спирали на светофара и всеки път, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и винаги протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми обясни: ,,Сине, те са там, защото нямат семейство“. Винаги се чувствах толкова тъжен и плачех, когато минавах покрай това място. И един ден, когато майка ми попита: ,,Искаш ли да им помогнеш?“ и аз отговорих: ,,Да, искам един ден да им помогна“, а тя каза: ,,Просто стани добър тенисист, след това започни да помагаш на децата“. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм искал да изградя такъв тип училище. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.

– Видях, че карате сърф, практикувате планинско колоездене, имате ли нужда от още екстремности в живота си?

– Имам нужда от адреналин. Определено имам нужда от това, много съм зависим от упражненията. Знаете как не мога да стоя много вкъщи. Но с времето се научих и да ценя природата, обичам да съм на открито, обичам да правя много дейности, обичам да съм в морето, обичам планински велосипеди, обичам да се състезавам по пистата, има толкова много неща, които обичам да правя извън тениса.

– Четох, че колекционирате стари коли?

– Започвам, всъщност е страхотно. Живях в Лос Анджелис доста време и мисля, че там се запалих. В Монако винаги виждате тези луди, страхотни, невероятни автомобили, но аз обичам да съм различен и харесвам различни неща. Така че, нека видим какво ще ни донесе бъдещето.

– Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?

– Часовници. Започнах да колекционирам часовници, когато бях на 18. Все още пазя първия, който си купих.

– Но защо часовници и коли, а не изкуство например?

– Вкъщи имам много изкуство, това е вярно. Имам много съвременно такова. Всяко произведение, което притежавам у дома, което е окачено на стената, е там, защото означава нещо за мен, не просто, защото е красиво. Всичко, което притежавам или виждам около себе си, е там, за да говори с мен, не искам просто да притежавам вещи. Това добавя стойност. У дома имам една голяма стена и всички, когато я видят са като: ,,Откъде е това? Откъде е това?“. Харесва ми, защото е по-цветно и си има история.

– Кое е нещото във вашето ежедневие, което никога не пропускате?

– Където и да съм по света, това, което ми липсва, е събирането с приятели и семейство. Всичко останало в известен смисъл е лесно. Ако искам да отида някъде, ще отида, ако искам да направя нещо, ще го направя. Но това е по-скоро спонтанният обяд или вечеря или пътуването, най-основното нещо, което всички сме свикнали да правим. Мисля, че освен това имам всичко.

– Какъв е вашият перфектен уикенд?

– Аз съм много обикновен- не излизах, дори когато можех. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Обичам да се наслаждавам на случайни вечери с приятели и семейство. Просто искам повече спонтанност- да карам, да изпия една хубава чаша кафе. Обичам да съм вкъщи, просто да си стоя вкъщи. Обичам да записвам мислите си.

– Когато прекарвате време у дома, семейно ориентиран мъж ли сте?

– Обичам да мисля, че е така. С цялото пътуване не се чувствате напълно нормално, отнема ми повече време, за да се пренастроя.

– На диета ли сте? Как се поддържате в добро състояние?

– По време на турнири и преди турнири, 3-4 дни, винаги се опитвам да ям малко по-изчистено от обикновено- по-елементарна храна. Никога не смесвайте храни. Със сигурност без глутен 3-4 дни преди турнир, но нищо прекалено екстремно. Харесвам риба. Два пъти седмично приемайте месо. Всъщност харесвам захарта – бисквити с шоколадов чипс, сладолед, шоколад. Обичам го, но не съм зависим до степен, в която съм като: ,,О, боже, трябва да го имам, иначе ще започна да треперя“. По време на турнири съм много дисциплиниран.

– Преди Монако сте тренирали и живели в различни страни, включително Испания и Франция. Сега в Монако. С какво е специално това място за вас?

– Всеки път, когато се връщам тук, се чувствам като на почивка, което ми помага да се отпусна много. Прибирате се вкъщи, оставяте багажа си и просто искате да се разходите на плажа. И се чувствате в безопасност. Имате толкова много лично пространство и уединение; това за мен е абсолютният ключ. Никога не съм имал това, когато живеех някъде другаде. Париж беше различен. Всъщност Швеция беше много тиха, но все пак, когато ходех в центъра, беше много интригуващо. Когато се връщам тук, просто се чувствам като у дома си. Много спортисти не мислят за това.

– Как реагирате, когато хората идват и ви искат автограф?

– През годините се научих да оценявам феновете много по-различно. Когато играеш, атмосферата, когато те са там, няма нищо общо. Играта на „Madison Square Garden“ пред 20 000 души е невероятна. Да си у дома в България- същото нещо. Когато играя вечерен мач в Ню Йорк, се чувствам като абсолютна рок звезда, чувствам се безсмъртен.

– Имате ли мечта?

– Баща ми винаги ми повтаря, че единственият начин да продължиш да катериш е да продължиш да мечтаеш. Така че продължавам да мечтая, всеки ден – нова, различна мечта.

Източник: tennis.bg

Подобни статии

Top