Съединението е обявено за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
На днешната дата – 6 септември, България празнува 137-ата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Съединението е обявено за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Съединението провокира Сръбско-българската война (ноември 1885) и Българската криза.
Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Както е известно, след Берлинския конгрес от 1878 г., страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно населението там започва движение за обединение – през 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да осъществи обединението.
В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.
