Д-р Диана Аргирова: Процентът на недоносените бебета намаля през пандемията, но сега отново нарасна

В отделението по неонатология от март до май са се родили 7 недоносени бебета наведнъж, включително и две двойки близнаци

Д-р Диана Аргирова е началник на отделението на неонатологията в МБАЛ – Пловдив. Тя завършва висше медицинско образование в Медицински университет – Пловдив през 1992 г. Защитава специалност по детски болести през 2001 г. и „Неонатология“ през 2005 г. в УМБАЛ „Св. Георги“. През 2011 г. завършва „Социална медицина и здравен мениджмънт“ във Факултета по обществено здраве в пловдивския Медицински университет. Още след дипломирането си започва работа като участъков педиатър и работи в Общинската болница в Раковски до 1998 г.  После става ординатор-неонатолог в Отделението за новородени и недоносени деца в МБАЛ – Пловдив. От 2009 до момента е началник  на отделението по неонатология в болницата.  Д-р Аргирова е Член е на Българското неонатологично дружество. Има интереси в областта на перинатологията.

– Д-р Аргирова, първият месец след раждането е обикновено “най-страшният”, особено за родителите без опит. Кое е най-важното през този първи месец, което трябва да знаят родителите?

– Родителите днес са много по-подготвени, отколкото преди и смятам, че дори имат прекалено много информация, което води до прекалено много участници, т.е. стресът сами си го предизвикват в някои случаи. Те трябва да знаят, че винаги, когато някой ги съветва какво трябва да правят, то трябва да е основано на доказателства. Защото има страшно много курсове за бъдещи родители и много сайтове, откъдето те могат да черпят информация и където информацията е много противоречива. Аз като специалист, се натъквам на невероятно грешни неща, така че трябва да си проверяват информацията и от друга страна да се доверяват на своето новородено дете, защото то много добре знае какво иска. Тъй като родителят много обича бебето, много го обгрижва, невинаги тези грижи са най-добри за детето.

– Съществува ли все още практиката неонатологът да отиде при майката в родилния дом и да обясни какво трябва да прави с бебето и по какъв начин да се грижи с него след изписването?

– Това никога не е преставало да не се изпълнява. Винаги  трябва да бъдат съветвани майката, бащата, бабата, семейството, как да полагат грижи за него. В родилния дом, независимо дали раждаш за първи, втори или трети път, това е наше задължение. Още повече, че трябва да покажем правилният начин на бъдещите родители за отглеждането на бебето им.

За съжаление много пъти родителите се доверяват на свои, вече родили приятелки, доверяват се на някой, който има повече опит. Бих казала, че няма къде другаде да се осъществят най-добре нещата, освен в родилния дом, затова да не пилеят времето си там в това, да се възстановят напълно и да не отлагат нещата за времето, когато се приберат вкъщи, защото смятат, че така ще им е по-спокойно и ще има кой да им помага. Защото, когато човек си отиде неподготвен вкъщи, грешките, които допуска, са неимоверно много. Една от най-големите грешки, която е много пагубна за българските бебета, е това, че много малък процент от майките кърмят и много бързо се отказват да кърмят.

– А искат ли да кърмят майките в днешно време?

– Да, те искат да кърмят, но много трудно печелят войната при противопоставянето на адаптираните млека и кърмата. За това се иска малко повече здравна култура. Трябва нещата да не се изпускат от самото начало, защото след това става късно.

– Нужно ли е и как трябва да се проследяват недоносените бебета след изписването им?

– Те трябва да се проследяват много активно и много повече от доносените и здрави бебета, защото при тези дечица, които са недоносени и преждевременно родени или родени с по-ниско тегло за съответната си възраст, има много повече проблеми. Има проблеми с очите, често има анемии, понякога те твърде трудно наддават. Има проблеми също с храненето, с централната нервна система, с бял дроб, сърце, какво ли не – почти всички органи могат да са засегнати от преждевременното им идване на бял свят. И точно затова трябва да се проследяват.

Проследяването е в зависимост от гестационната им възраст, може да е до шест месеца, до една или две години. За съжаление в страната няма такава национална програма, каквато има  в много други държави. Ние тук проследяваме децата, които са родени при нас. Аз като специалист съм достъпна и за други недоносени деца, но проследяването наистина е много важно. Защото навреме установени отклонения, винаги могат да се лекуват по-добре, а профилактиката знаем, че е по-добър вариант, отколкото да лекуваме някакъв проблем.

– Имате ли статистика колко недоносени деца са се родили от началото на годината и какъв процент са на фона на другите новородени?

– Винаги процентът е горе-долу един и същ, при нас той е около 15%. Интересното беше, че миналата година, след обявяване на пандемията, някъде след май месец, спадна процентът на недоносените деца, защото хората се пазеха. Не ходеха на работа, повечето от бременните нямаха контакти и си стояха вкъщи. Така че много от патологичните бременности, които можеха да станат преждевременни раждания, не се случиха.

Защото просто една бременна жена трябва да се спре!

В днешно време заради криво разбрана демокрация всеки има право да прави това, което иска, без да носи отговорност за собственото си здраве. Това направи впечатление на всички, не само в нашата болница.

Тази година имаше страшно много недоносени деца дотук. Не мога да кажа точна бройка, защото статистиката не се води в отделението и все още не е събрана. Но, когато хората започнаха да живеят по обичайния си начин, се получи увеличаване на патологията. COVID също се отразява зле на бременността и бебетата. COVID засяга както бременните, като прави патологична бременността им и съответно патологично раждането, бебето – увредено, макар и не така, както е при възрастните, но същевременно увеличава нездравите бебета.

– Какви са наблюденията ви, имахте ли родилки с COVID или прекарали COVID, какви увреждания носи вирусът на бебетата?

– Най-често заради COVID децата са с обща инфекция, не могат да се хранят нормално, не наддават на тегло, за белите дробове няма как да докажем дали са засегнати, защото невинаги майките са постъпвали при нас с тест, защото за съжаление доста хора криеха по време на пандемията, че са болни. Ние не знаем, дали точно при всички случаи в България е доказано, че COVID е довел до усложнения. Но това, че хората се бяха спрели и нямаха контакти, беше много добре за ражданията, за здравето на новородените бебета. Сега, когато вече не се пазят, защото през последната вълна беше хаос и доста родилки се разболяха, доста от тях починаха, се видя, че COVID  оказва влияние. 80% от преждевременните раждания се дължат на различни инфекции и отделно на самия  COVID, който също се оказа, че не е безобиден. Той засяга леко децата, но все пак е по-добре да не ги засегне.

– Има ли интерес от страна на младите хора да учат и работят, да се развиват в областта на неонатологията?

– Да, интерес от страна на младите лекари не е малък. Но този, който е решил да се отдаде на неонатологията, тъй като специалността е много тясна и непозната, той трудно може да изневери на тези свои желания. Може би неонатологията е малко по-женска професия. Като цяло неонатолозите в България са много малко.

– Вие бяхте започнали един проект за т. нар. кенгуру грижа към недоносените бебета? Как върви този проект и какво бихте посъветвали родителите?

– Всички бебета имат нужда от родителите си. Пандемията ни попречи донякъде на този проект, но при разхлабване на мерките, ние си го възвръщаме и продължаваме да го практикуваме.

Мога да отбележа, че за разлика от всички болници в Пловдив, в нашата болница не сме спирали нито за момент свижданията, т.е. родителите имаха достъп до децата си на живо, макар и по-ограничено и за съвсем малко, макар и не всеки ден, както преди. Но много родители са ми споменавали за други болници, че те два или три месеца не са виждали децата си там. Това неминуемо дава отражение, но трябва да го преодолеем.

Ние скоро бяхме на обучение онлайн в една Виенска болница. Там хората казаха, че по никакъв начин не са ограничили кенгуру грижата, но може би при тях има изградени правила, които се спазват. Тук много често ние не можем да разчитаме на съдействие от страна на родителите, тъй като, когато някой е болен, трябва да си стои вкъщи или трябва да се ваксинира. При нас за съжаление това не се случва или пък се случва трудно.

Продължаваме да практикуваме кенгуру грижата  и тя се отразява много добре, но въпросът е какво ще бъде в бъдеще. Продължаваме да приемаме  в семейните ни стаи родители, тъй като има голям интерес родителите да бъдат с новороденото. Ще продължим да го правим и дано да оцеляваме.

– Спомняте ли си най-малкото бебе, което сте спасили? 

– Те бебетата са много малки, но в случая не е въпрос на грамове, както някои заблуждават. Да се върна на Виена, там спасяват бебета във 22-ра, 23-та седмица. При нас в България това е много трудно, но мисля, че в 24-та седмица имаме вече такива успехи. Ние имаме бебе, което е 560 грама, други дечица, които са 650 грама, такива, които са 700 грама. Не е важно това кой колко е дебел, а това кой по-напред се е родил. Такива бебета всички се помнят, дори в годините назад, особено тези, които сме изписали здрави.  Защото борбата с природата е спечелена. Помним ги и проследяваме някои от тях. Но те се трупат и да изберем едно от всички тези, които са някъде в сърцето ни, е трудно.

Тази година през периода от март до май се родиха страшно много недоносени бебета, в един период имахме седем наведнъж между 26-та и 28-ма седмица и дори две двойки близнаци. Но слава Богу всички са живи. Някои още са при нас, някои ги изписахме, но най-малките са още тук, защото, за да ги отгледаме, трябват няколко месеца.

– Какво трябва да знаем и как да се грижим за новороденото през летните месеци?

– През лятото е по-топло, но все пак, когато бебето се роди, то има страхотен студов стрес, защото вътре в утробата на майката температурата е 38 градуса. И когато изведнъж бебето излезе навън, 30 градуса е най-топлата външна температура, при която държим малките бебета. Да не говорим, че когато хората искат да се охлаждат с климатици, на бебето това не му е много необходимо, даже е опасно. И много пъти ги топлим допълнително, завиваме ги със специални чувалчета, разбира се – летни. Можем да си позволим да сложим и грейка, а тези бебета, които са по-незрели и недоносени отиват в кувьоз.

По-различното през лятото е, че бебетата не трябва да се обличат толкова много, особено след първата седмица, но едно новородено в първите дни не може да бъде голо. След това обаче, трябва  да започнем да го обличаме по-малко и целогодишно децата трябва да бъдат правилно облечени, а правилното обличане е само с един кат дрехи и отгоре  с нещо друго – т.е. с два ката дрехи. Съответно децата трябва да се отглеждат при подходяща стайна температура и да се завиват с подходяща завивка. Това е същото, което правим и с нас възрастните, но за децата грижата е малко по-различна.

Няма смисъл детето да се налива с вода, ако суче, то просто ще суче по-често, за да приема по-често вода. За кожата – тя никога не се е влияела от атмосферните условия, а от типа кожа. Препоръчвам висок клас козметика, за да няма проблеми.

– Какво съветвате родителите, когато ги изписвате с бебетата?

– Не можем много да ги съветваме, просто отговаряме на въпросите на родителите. Ако родителите са стресирани, всеки преодолява стреса си по различен начин. Един изпада в лека депресия, друг е по-неуверен, трети изпада в логорея, нервите на всеки реагират  по различен начин. Но не можем да съветваме за нещо някой, ако той не иска съвета ни. Непоискано добро не правим, убедила съм се, защото доста пъти можем да попаднем в конфликтна ситуация. Така че отговаряме на въпросите и сме достъпни за това.

– Бяхте номинирана за “най-добрия човек” в Пловдив? Как приехте тази номинация?

– Бях много изненадана, защото действително не знаех, че подобно нещо се подготвя. Удоволствие е, все пак е едно признание! Изненадата беше много приятна. Аз благодаря на хората, които са ме номинирали. Това е хубав жест, който радва душата.

– Кое приемате за най-големия си успех?

– Всичко е успех! Когато видиш детето в ръцете на родителите му, когато вече видиш усмивките, облекчението в персонала, това е всъщност е постигнат успех за всички нас.

Подобни статии

Top