Дани Каназирева: В COVID-кризата всички трябва да бъдат обединени

Година след встъпването си в длъжност областният управител Дани Каназирева с интервю-равносметка пред DCNEWS за изминалата 2020 година

– Г-жо Каназирева, мина една година и месец от встъпването Ви в длъжност. Какво успяхте да свършите за тази една година?

– Всичко, което свършихме е ежедневно пред очите на гражданите както на Пловдив, така и на областта. Истината е, че това е изключително трудна не само за Пловдив и България, но и за целия свят година. Изискваше се и все още се изисква огромна концентрация и отговорност за всичко, което се случва с пандемията. Но междувременно се свършиха и решиха редица други проблеми, които тормозят хората от различни райони в нашата област от години. Като започнем със замърсяването на реките, заради което вече има привлечени към отговорност лица, има спрени предприятия, отнети са разрешителни за дейност; проблемът с незаконното депо за тонове отпадъци край Ягодово, което 10 години тормозеше хората.

Беше спряна и биоцентралата в с. Труд, срещу която с години протестираха жителите на селото без резултат. Реално при нас с подкрепата на здравния министър, на правителството, Министерството на околната среда и водите, местните държавни институции тази биоцентрала спря работата.

Работи се и за проблемите, които предизвиква манганът във водата край Брестовица. Като една от причините се сочи и малката ВЕЦ, която е изградена там. Съвместно с „ВиК“-Пловдив пък бяха решени и проблеми с канализацията на отделни населени места.

По отношение на пътните проекти, спасихме много важен пътен проект – изграждането на локалните платна на пътя между Пловдив и Асеновград. В този случай само за няколко дни имаше риск да се изпуснат сроковете за отчуждителните процедури. Ремонтиран беше пътят до Хисаря, който сигурно 15-20 години не беше пипан. Участъкът от Пазарджишко шосе в нашата област, както и Подбалканският път също бяха ремонтирани. Придвижиха се и други проекти, които се работят и към момента. Мога да изброявам още и смятам, че се прави повече, отколкото е възможно в тази ситуация.

–  А какво не успяхте да свършите?

– Ако търсим какво не сме успели да направим, сигурно има още стотици проблеми, които чакат своето разрешение. Но няма как за месеци и то в тази тежка ситуация, при екип в Областна управа от 40 човека, по един-двама в сектор, да решим всички проблеми. Наистина правим и повече от това, което някой някога е очаквал.

– Какво смятате за Вашата лична победа в професионален и личен план?

– Тя не е моя победа, а на целия мой екип, на Областния кризисен щаб, на Медицинския щаб. Победата е в това, че в такава тежка ситуация създадохме един прекрасен екип, който гледа и работи в една насока координирано, ежеминутно, денонощно. Екип, който знае как и понася отговорност, взема трудни решения, не се крие зад други институции. И смятам, че това е най-голямата победа – създаването на добър екип, който знае как да работи, взема решенията с широк професионален консенсус, уважава експертизата и взема навременни и адекватни мерки, не говоря само в COVID-кризата, а и за всичко, изброено от мен досега.

– Сега сме в година, белязана от пандемията коронавирус, свършихте много работа, но и бяхте много упреквана във връзка с организацията на работа на болниците. Упрекваха ви също, че превишавате правомощията си и изземвате ролята на кмета. Как ще отговорите на всички нападки, отправяни към Вас от вашите опоненти?

– Недоволни винаги ще има. Нападки аз чух от няколко политици. Моите огромни уважения към тях, но когато си отстрани и не знаеш, нямаш представа изобщо за организацията и работата, която се върши, е много лесно да даваш оценки и съвети. Когато реално носиш отговорност, тогава разбираш колко е трудно и колко много се върши от стотици хора на територията на нашата област. Много по-лесно е в тази ситуация да стоиш настрани и да критикуваш. Аз знам, че който не работи, той не понася негативи. Знам, че работейки, аз понасям своите негативи. Но категорично смятам, че това не е отговорно поведение в настоящата криза, че в тази криза трябва всички да бъдат обединени и ако някой има нещо различно като мнение, да го предложи като решение! Това според мен е конструктивното поведение в сегашната ситуация.

А относно критиките за превишаване на правомощия, много добре като юрист знам своите правомощия! Никога до този момент не съм ги превишавала нито аз, нито моят екип. Това могат да го говорят хора, които не познават реално правомощията на местните органи, включително на държавните институции, местната власт, в лицето на всяка една община и Областна управа, като институция.

– Защо се стигна до кризата с МБАЛ „Св. Мина“. И какво следва оттук нататък?

– Аз не смятам, че има и е имало криза там. Всъщност МБАЛ „Св. Мина“ се използва за политически нападки, а не за решаване на здравни проблеми, което не го приемам. Решението беше взето с огромен, широк, професионален консенсус от Медицинския щаб. В него всъщност членуват доказани професионалисти, професори и доценти, РЗИ, Лекарски съюз, директори на най-големите болници не само за Пловдивския регион, Южен централен район, но и за цяла България. Така че не смятам, че всъщност имаше проблем. Имаше за мен политическо говорене и с изказванията си отделни политици допринесоха само за уронване на авторитета на МБАЛ „Св. Мина“. Болницата работи. Благодаря на всеки един лекар и медицинска сестра в тази болница, там има изключително добри специалисти, които се справят в настоящата ситуация!  Мога единствено да благодаря на всяка една от 20-те болници на територията на нашия регион!

– Имаше криза и с Карловската болница. Какво е положението в момента там?

– Всеки един проблем в здравно заведение зависи от мениджмънта на лечебното заведение. Няма как аз да вляза във всяко едно лечебно заведение и да реша проблемите в него. Аз мога единствено да отговарям за координацията между отделните лечебни заведения, Спешна помощ и държавните институции, които да работят в синхрон и в една посока. Оттам нататък всяка болница трябва да организира според ситуацията и своята работа.

Радвам се, че имаше промяна в начина на ръководене на карловската болница. Засега смятам, че се справя не само тази болница, но и другите общински болници извън община Пловдив, които са малки болници, но изключително адекватно и добре работят . И много им благодаря!

– Като областен управител вие оживихте тази институция и на практика тя за първи път се оказа работеща. Каква оценка бихте си дала сама?

– Никога не бих си позволила да давам сама на себе си оценки. Оценките се дават само от хората. Това, което аз искам да покажа, е това, за което с години съм говорила. А именно, че не постът е важен, а човекът, който заема даден пост и винаги съм призовавала за експертиза в управлението. Надявам се, че показах, че когато има експертиза, всеки един проблем може да бъде решен в полза на обществото. Разбира се много пъти тези проблеми зависят от много институции, но когато има добра комуникация, когато има твърда позиция и експертиза, в повечето случаи резултатите са добри.

– Кое беше най-трудното решение, взето от вас през тази година?

– Много са решенията, които бяха трудни. Предизвикателствата, препятствията бяха изключително големи, защото за всичко, което изброих като проблеми, зад тях стоят и икономически интереси. И е много трудно да се изправиш срещу такива и да отстоиш позицията си. Така че не са едно или две са трудните решения. Рисковете, които поемам и аз, и моят екип, са много, но се надявам всичко да продължи в тази насока и този темп на работа да продължи. И отговорността, която носим да е в полза на хората.

–  Как се отразява активната ви дейност на семейството? Успявате ли да съвместявате и двете?

– Не, не успявам да съвместявам. Може би, ако говорим изобщо за негативи, тях ги поемат най-близките ми хора, семейството ми. Подкрепят ме, но и се страхуват за мен. Истината е, че нямам време нито за себе си, нито за детето си, нито за близките си. Аз съм денонощно на разположение за това, което се случва. Няма как притесненията ми да не са и вкъщи. Така че, ако мога да кажа, че има някой потърпевш, то това са най-близките ми хора. Но те ме познават що за човек съм и осъзнават, че няма как да оставя отвогорността си.

– Какво ще си пожелаете за Новата година в личен план и на пловдивчани?

– На пловдивчани желая най-важното – да бъдат здрави, като общество да бъдем отговорни, солидарни и съпричастни всички заедно и да бъдем обединени, за да можем заедно да се справим със ситуацията. Защото, каквато и заповед, каквито и мерки да бъдат наложени и взети, то резултатът зависи от индивидуалното поведение на всеки един от нас. Насила няма как някой да бъде накаран да спазва мерките. А те са много прости: да носим предпазни средства, да спазваме дистанция и да избягваме масови мероприятия. Така че това желая: здраве, отговорност, солидарност, съпричастност и единство. А на себе си пожелавам здраве, сили и търпение.

Подобни статии

Top