Бившият изпълнителен директор на Ботев (Пловдив) разкри защо е напуснал клуба и какво трябва да бъде развитието на българските клубове

Бившият изпълнителен директор на Ботев (Пловдив) Даниел Серехидо даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Той сподели впечатленията си от прекараната една година до момента в българския футбол, разкривайки и каква беше причината да напусне поста си при „канарчетата“.

Във връзка с наблюденията му испанецът смята, че българското първенство трябва да възприеме повече западни модели на работа, вместо източни такива, ако иска да се развие в позитивна насока. Самият той обаче добави, че иска да продължи да работи у нас.

Серехидо не пропусна да говори и за работата си в Русия като представител на Ла Лига през последните 5-6 години, както и да разкрие кои са основните проблеми пред испанското първенство и защо то изостава значително като приходи в сравнение с Висшата лига, например

Той акцентира на напускането на Кристиано Роналдо и Лионел Меси като тежки удари за Ла Лига.

– Здравейте, господин Серехидо! Преди няколко месеца официално напуснахте поста си на изпълнителен директор в Ботев (Пловдив). Беше ли правилното решение?

– Дъщеря ми би казалa „да“, защото я бях виждал само два пъти за 10 месеца, но не бих абсолютизирал нещата. Беше много сложно решение за вземане, защото не беше свързано само с професионалния ми път, а включваше и много емоции. Нямах друг избор обаче, ако исках да съм напълно честен с този голям клуб, с феновете и със самия себе си.

– Какви бяха основните причини за решението?

– Имам уменията, за да разработя средносрочен проект, но това изисква време и свободата, за да си развия стратегията, да избера собствен екип, да внедря определена методология в академията и да утвърдя и развия конкретна идея за футбола, която да отговаря на ценностите и традициите на клуба. Накратко, трябваше ми лоялност и възможност да взема определени решения, които щяха да ограничат всеки член на ръководството до определена длъжност – собственикът да е собственик, мениджърът да управлява и треньорът на тренира. Толкова беше просто. Не получих тази лоялност, която очаквах, както и шанс да развия стратегията си така, както ми беше обещано. Затова благодарих за възможността и напуснах.

– Доколкото разбрах, Вие все още се част от Борда на директорите на клуба. Давате ли съвета на новото ръководство?

– Прав сте. Все още съм част от Борда на директорите, но това е по-скоро свързано с формална процедура. Все още не са ме сменили в търговския регистър като изпълнителен директор и член на борда. Не съм бил представен пред новия мениджърски екип и не съм бил викан на някоя от срещите на борда. Във всеки случай би било изключително арогантно от моя страна да предлагам непоискани съвети. Дадох всичко от себе си, докато бях изпълнителен директор, но този период вече е в миналото.

– Каква беше целта пред проекта на Ботев (Пловдив) в дългосрочен план?

– Мога да споделя единствено моята лична идея за бизнес модела. Тя включваше средносрочно самоиздържане чрез подходящо бизнес развитие във всички насоки, както и внедряване на подходяща методология в рамките на академията и първия отбор – такава, която да отговаря на ценностите и традициите на Ботев. Накратко, целта беше да изградя самоиздържащ се и успешен клуб както на терена, така и извън него. Най-подходящата дума е „стабилност“ или „балансираност“, намалявайки непостоянството както в бизнес аспектите, така и в спортните такива.

Иновацията заемаше основно място. Ботев стана член на СИА – международна платформа за иновации. Ние бяхме първият български клуб, който притежаваше колекция от NFT-та. Подобрихме резултатите в социалните мрежи чрез използването на нова стратегия. Увеличихме продажбите на клубния магазин, подобрявайки точността, логистиката, разплащателната система и др. Искахме да се учим от европейските клубове и да внедрим елементите на успеха. В момента, в който напусках, преговаряхме с 5 клуба, за да обменим ноу-хау. Също така, възстановихме комуникацията с ECA, CAP и UEFA, като бяхме и първият български клуб с образователен партньор.

В средносрочен план развитието на марката на Ботев, изграждането на новия стадион, доброто развитие на академия, както и разбира се, разработването на стил на игра, който да съответства на ценностите и традициите на клуба, щяха драстично да увеличат приходите, което да подпомогне и спортната страна и подсигуряването на финансова независимост.

– В българските медии излезе информация за оферта към Вас от третодивизионния Левски (Крумовград). Има ли истина в тези слухове?

– Помагам на Левски (Крумовград) с развитието на спорта и маркетинговата страна, но всичко е безплатно – без търговски взаимоотношения и до момента не е имало официално предложения за работа. Вярвам, че това е интересен проект с голям потенциал за развитие. Помолиха ме да участвам, след като гледах няколко мача на отбора. Уверен съм в промоцията на Левски във Втора Лига през следващия сезон и докато съм желан, ще помагам.

– Част сте от българския футбол от над година вече. Какви са Ви цялостните впечатления от първенството, футболната традиция и финансовото положения на клубовете?

– България е футболна страна и това се вижда с просто око. Феновете са страстни, като има много технични играчи, които просто трябва да подобрят още малко уменията си, за да отидат на следващото ниво. За да се случи това обаче е необходимо да се подобри нивото на треньорската работа в академиите, както и да се изградят добри съоръжения. Мисля, че стъпка по стъпка страната трябва да възприеме някои западни (не източни ) маниери на работа в рамките на институциите и клубовете, сключвайки споразумения за съвместна работа с отбори от топ 5 първенствата в Европа. Може да сравните развитието на испанското и руското първенство през последните няколко години, за да разбере защо направих разграничението между Запада и Изтока.

Първенството е много оспорвано и балансирано, с изключение на борбата за титлата. Даден отбор може да се бори за оцеляване един сезон и след това да е в челото през следващия. Икономическата обстановка трябва да се подобри, тъй като някои клубове с вековна история са в критично състояния. Надявам се, че ще има подобрение на крайния продукт през следващите години, което ще генерира и приходи, за да може да се изгради финансова стабилност.

– Доста клубове у нас разчитат на богат собственик за издръжката. Забелязвате ли желание за преминаване към модел на самоиздръжка?

– Футболните клубове са радост за феновете и играят много важна социална роля, което означава, че е доста рисковано да се поставят в такава зависимост от една личност, която може по никакъв начин да не е свързана с културата и традициите на клуба. Никога не се знае кога на богатия собственик ще му писне и ще си тръгне. Има много клубове, които са използвани като играчка, докато се счупи или докато собственикът си намери нова играчка и захвърли старата. Затова е важно да се изгради икономическа стабилност и финансов контрол, който да гарантира издръжката на клуба дори и без такъв собственик. Щеше да е оптимално, ако българските клубове имаха финансова структура, подобна на тази на клубовете от топ 5 първенствата – приходи от билети, телевизионни права, трансфери на играчи и наградни фондове от първенствата.

За съжаление, особените обстоятелствата около държавата и лигата не са подходящи за набирането на подобни приходни потоци. Малкото население на България и липсата на международен интерес към първенството не са притегателни за телевизиите. Рекламодателите не виждат стойност в продукта и намаляват инвестициите си. Населението няма достатъчно покупателни възможности, за да харчи повече пари за билети и за футболни артикули. А за международен успех са необходимо огромни инвестиции за привличането на качествени футболисти.

Все пак, изходящите трансфери може да са ключът към самоиздръжката на клубовете и въпреки че това също изисква инвестиции, време и търпение, с правилната комуникация между правителството, федерацията и футболните клубове това може да е началната точка за изграждането на силен пазар, който да носи достатъчно приходи. Така може да се подобри продуктът и да се изгради самоиздържаща се футболна индустрия. Надеждата е, че по този начин ще настъпи и растеж на приходите от другите звена.

– Бихте ли приели бъдеща оферта от български клуб?

– Отказах две оферти от чуждестранни клубове, защото имам намерение да остана в България към момента, Мисля, че пазарът има потенциал за развитие, а и хората в страната ми допадат. Не съм получавал оферти от български клубове засега, но ако се случи, ще помисля по темата.

– Голяма част от кариерата Ви е преминала като началник на отдела по бизнес развитието на Ла Лига в Източна Европа. Работили сте основно в Русия и Беларус. Колко малък е българският пазар в сравнение с тези двата?

– Мога да съпоставя българския пазар с този в някои държави, в които съм бил – Латвия, Беларус, Литва и Естония, но ако говорим конкретно за Русия, то по отношение на населението няма база за сравнение. Говорим за над 160 милиона души население, които имат огромен интерес към спорта. Традициите в спорта там са големи, не само във футбола, а и това е страната, която за последно организира Световно първенство. По отношение на стадионите и инфраструктурата, може би, Москва е най-добрият град за футбол, не само в Европа, но и в света. Това дава на Русия огромно предимство. Въпреки това, че има много талант и добри условия за развитие на футбола в страната обаче успехите остават малко. Според мен, това се дължи на много лоши управленски решения и слаба подготовка на треньорите.

– Коя беше най-вълнуващата част от работата Ви в този край на света през тези 5 години?

– Моята основна цел като ръководител на отдела за бизнес развитие беше да запозная и доближа местните фенове до испанския футбол. Идеята беше да подобря дигиталното присъствие на Ла Лига в страната, организацията на събития, както и да подобря съвместната работа с телевизиите за по-добро качество на продукта на местно ниво. Всичко беше с цел да се вдигне стойността на продукта, както и цената на телевизионните права за испанското първенство. Беше много вълнуващо да съм част от екипа, който работи около Световното първенство през 2018-а година, да работя с някои от идолите си, както и да изградя от нулата социалните мрежи на Ла Лига в Русия. Беше невероятно изживяване.