Eмблематичните сгради на Пловдив – Къща-музей на Атанас Кръстев (Начо Културата)

Почти на върха на Небет тепе, в центъра на Стария град, се намира красивата възрожденска къща на Атанас Кръстев, известен в Пловдив като Начо Културата. Сградата с прекрасен двор, от прозорците на която се открива уникална гледка към града на тепетата, е образец на ранновъзрожденската несиметрична къща.

Построената в края на 18-ти век, сграда има две странични крила, оформени по различен начин. Едното, разположено към ул. „Д-р Чомаков” е с характерния за пловдивската къща малък еркер – „клюкарник”. Чрез отворения към същата улица вход, през голяма, уникална по своята конструкция дървена порта се влиза в обширна и богато аранжирана градина. Предната фасада, отворена към двора е оригинална, с еркерно издадени прозорци, линеарно украсена и създава впечатление за свободно и артистично отношение към архитектурните детайли. Първият собственик на къщата е бил Боян Насев.

В къщата на Небет тепе са живели много и известни хора. Един от тях бил докторът по философия Марш, който някога бил мисионер, но преди това бил виден архитект. Когато дошъл в Пловдив, той се настанил да живее в старинната двуетажна къща на улица д-р Иван Чомаков. Харесал я заради големия двор с цветните лехи и плодни дървета. Самият доктор Марш станал известен като ръководител на строежа на българската евангелистка църква в полуготически стил, която била издигната в северното подножие на Сахат тепе.

Къщата се намира в прекрасен затворен от всички страни двор с много цветя и растителност. Въпреки, че е на върха на Небет тепе, в двора на къщата човек се чувства като в малък оазис.

Сградата е двуетажна. Тя е издигната на 130 кв.м площ. Двата етажа са с еднакво разположение на стаите, а освен това има и изба. Малка порта, отстрани на къщата, ни въвежда на първия етаж, където има голям салон заобиколен от 2 по-малки стаи. Те са богато украсени с дърворезбовани тавани и врати, ажурни розетки и долапи. Тук е алафрангата на Ди Киро, богато изписана и разположена в центъра на големия салон. Тя придава празничен вид на интериора.

Вътрешни вити стълби водят към просторен чардак на втория етаж, откъдето се открива прекрасна гледка към целия град. Еркерно издаденият чардак е затворен с прозроци, за да се запази от дъждовете и да пази топлината през зимата, идваща със залязващото на запад слънце. Вторият етаж има почти същото разпределение както първия, но е по-светъл. Около големия остъклен хайет им а две стаи и баня. Прекрасната богата дърворезба на сложната розетка, изобразяваща характерното за възрожденските къщи слънце, хармонира с геометричните орнаменти по вратите и долапите. Всички стаи на двата етажа са обзаведени с автентични барокови мебели.

Последният собственик на красивата двувековна сграда е Атанас Кръстев. Начо Културата е наричан с любов от пловдивчани „кметът на Стария Пловдив“. Той е живял в сградата повече от половин век. Роден е през 1922 година в Асеновград. Завършва задочно юридическия факултет в София.

В началото на 50-те години, както казва той самия, идва с офицерските ботуши в Пловдив и започва работа в Пловдивската община като инспектор в отдел „Наука, изкуство и култура“. Тогава това е отдел, свързан с управлението на Стария град, музеите в него, художествената галерия и групата на пловдивските художници. От този момент уникалният архитектурен резерват става част от живота му.

И днес в къщата на ул. Д-р Иван Чомаков се пазят неговите ордени и отличия. Запазени са и книгите му, интериорът  такъв, какъвто е бил в последните му дни. Начо Културата никога не се е женил и не е оставил преки наследници след себе си.

Атанас Кръстев е основен инициатор и радетел за разкриването, реставрацията и реконструкцията на Римския стадион. По негово време и благодарение на личното му участие, през 1979 година Старият Пловдив е удостоен с Международната награда на Юнеско – златен медал за изключителни заслуги по опазването и съхранението на европейската строителна култура.

Година след смъртта на Начо Културата през 2004-та година, неговата къща е отворена за посетители.

Дворът на къщата днес е една от най-интересните галерии в Пловдив и единствената галерия на открито. Тя се нарича „Червеното пони“, а името й идва от другото прозвище на Атанас Кръстев. . През 1964 год. на български език излиза разказът на Джон Стайнбек „Червеното пони”.

Това име се харесва на големият български художник и приятел на Начо Димитър Киров и той започва да го нарича „червено пони” навсякъде. А в двора му прави емблематичното пано, в центъра на което има обърнато с главата надолу червено пони.

 

Даниела Добрева

Даниела Добрева следи новините от Пловдив, Асеновград и региона

Подобни статии

Top