Един ден на… Димитър Кузманов

Елитният ни тесисист прави палачинки, мусака и чете „Стопанката на Господ“

Димитър Кузманов е втората ракета на България след Григор Димитров. Представи се отлично на отборното състезание АТП къп в Австралия, където спечели две  важни победи на сингъл. Основен играч и рекордьор по спечелени победи за Купа „Дейвис”. Разговаряме с него за трудните моменти заради пандемията от коронавирус, за отменените тенис турнири, включително и легендарния Уимбълдън, както и за основните изводи, които всеки си прави в принудителната изорация.

– Здравей. След отличното представяне на националния ни отбор за ATP cup, българските спортни журналисти ви избраха за отбор на месец януари. Изненада ли беше това за вас?

– Много сме благодарни за признанието. Коментирахме го с момчетата от отбора – всички се радваме, мисля, че го заслужаваме. Настина се представихме много добре, играхме със силни отбори, постигнахме впечатляващи победи, малко не ни достигна да продължим напред.

– Надяваме се скоро да дойдете в Пресклуб „България” и да си получите Купата на победата!

– И ние се надяваме това да стане по-бързо и с радост ще дойдем да получим тази престижна награда.

– Добрите игри и победите в АТР къп как се отразиха на твоето самочувствие и твоите амбиции?

– За всеки състезател е важно да има шанс да покаже своите качества. Радвам се, че на АТП къп успях да се възползвам от този щанс и да разкрия своя потенциал, да покажа, че моите възможности са много по-големи. Да, тези победи с основание повишиха моето самочувствие и моите амбиции. Турнирите, в които играх след това, показаха моя възход – представих се доста добре в Чалънджъра в Кобленц, достигнах до четвъртфиналите, след като победих Джъстин Браун, също така победихме и за Купа „Дейвис”. Жалко, че се наложи заради пандемията с короновируса турнирите да бъдат прекратени.

– След мача с Коста Рика за Купа Дейвис  задмина Тодор Енев и стана българският  тенисист с най-много победи в това състезание. Какво ти каза  той?

– С Тодор Енев този въпрос го дискутирахме още на мача с ЮАР миналата година. Признавам си, че в Коста Рика чувствах известно напрежение – все пак това бе момент, в който влизам в историята на българския тенис. И най-много се радвам, че до мен бе капитанът на отбора Тодор Енев. В неговото присъствие поставянето на този рекорд има друго измерение, друга стойност. Той много се зарадва, поздрави ме искрено. Надявам се да имаме още много победи в Купа Дейвис под негово ръководство и да подобрявам още рекорди.

– Как прие решението на АТР да отложи всички турнири до края на месец юни?

На всички в тениса е тежко в момента – и на състезатели, и на треньори, и на организатори. Но  съм сигурен, че сезонът ще продължи.

– Поддържаш ли контакти с твоите колеги и съотборници, обменяте ли идеи и методика за по-ефективна подготовка и възстановяване?

– Поддържам връзка в социалните мрежи с много от тенисистите, надяваме се, че през юли сезонът ще бъде подновен. Всички много съжаляват за отменянето на Уимбълдън, но това се знаеше предварително. Много е трудно Уимбълдън да се проведе през друго време на годината, освен през юни и юли. Там се играе на трева, а времето през септември  или октомври в Лондон не позволява да се играе на тази настилка. Докато на червен корт е друго, така че „Ролан Гарос” може да се проведе в края на септември.

– Има ли яснота за турнира в София – ще бъде ли отложен или ще се проведе в седмицата, в която е планиран в календара?

– Към БФ Тенис също има създаден кризисен щаб – обсъждат се различни варианти за подкрепа на тенисистите и клубовете, за календара. Още няма яснота, но всички са убедени, че турнирът Sofia open ще се проведе , макар и на други дати.

– Как тренираш  в условията на изолация – какво ти харесва и какво не при подготовката вкъщи?

– За съжаление не мога да тренирам на корт. Правя различни физически упражнения у дома. По няколко пъти изкачвам на бегом стълбите до моя апартамент, опитвам се да тичам около блока. Много съжалявам, че не мога да водя своята подготовка в планината – за мен там е идеалното място за тренировки, но за съжаление  е забранено.

– Сега, когато всички сме принудени да си стоим у дома как обикновено протича един ден на  Димитър Кузманов?

– Опитвам се да спазвам състезателен режим – ставам рано, тренирам час, час и 20 минути, закусвам, следобяд правя втора тренировка. Гледам стари мачове, което ми помага в доста отношения. Но за мен е важно да се развивам не само като спортист, но и като личност. Тъй като сега имам повече време – започнах отново да уча испански, чета много книги, в момента чета „Стопанката на Господ” от Розмари Де Мео. Много интересна книга!

– Кой ти готви и кои са любимите ти ястия?

– Тъй като съм принуден сам да ги готвя – експериментирам. Много се радвам, че се научих да приготвям любимите си палачинки и  вече три седмици само това закусвам. Сега ще се опитам да се науча да готвя другото ми любимо ястие – мусака. Ще изпробвам различни рецепти – докато стане!

– Има една българска поговорка “Всяко зло за добро”. Кое добро за теб ще вземеш от тази ситуация?

– В такива моменти всеки е подложен на голямо изпитание, най-вече психическо. Но така човек опознава себе си, прави преоценка на всичко. Вижда, че много неща, за които преди си е мислил, че са важни, се оказва, че може и без тях. Човек разбира и колко  крехък може да бъде живота – днес те има, а утре – може и да те няма. Научаваш се да цениш простите неща, които преди си ги приемал за даденост – да можещ да ходиш спокойно където пожелаеш, да се видиш с колегите и с любимите ти хора, да ги прегърнеш, да си поговориш. Тази криза рано или късно ще отмине. А човек бързо забравя. Затова за мен е важно да запомним тези  най-важни неща и да преосмислим своите ценности.

Източник: Пресклуб „България“, dsport.bg

Подобни статии

Top