Ето коя е най-честата грешка в езика на българите

Изненадващо това не е употребата на пълен и кратък член

Най-често допусканите граматически грешки при употребата на книжовния език показва широкомащабно проучване на Института по български език на БАН, съобщава БНР. Анкетата изследва отношението на днешните българи към книжовния език с помощта на 38 въпроса.

Акцентът е върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка. Данните са максимално обективни, разказа ръководителят на проекта доц. Руска Станчева. Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция „Екзакта“. В екипа са участвали и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Оказва се, че най-проблемно за българите е употребата на формите „кой – кого“. Например „Ти на кой каза“ е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата „кого“.

Днешните българи предпочитат деепричастията – ходейки, мислейки, четейки, пеейки. Най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване, коментира доц. Станчева. Изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани, подчерта още тя.

75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за „кой“ – „кого“, но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 % сe установява познание как да приложат това правило.

Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението (родени след 1995 г.), изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите.

Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева.

„Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това“, обясни езиковедът.

Според нея промяна на днешните книжовни правила би означавала до голяма степен профанация на езика. Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите./ Източник: Монитор

Един коментар

  1. Наум Граматиков написа:

    Няколко БАНски старчета се разпореждат с писмената и литературната норма.
    Седнали там, чешат се по плешивите глави и решават кое как се пише, както на тях им е угодно.

Top