Храм или резиденция ще бъде „бункерът“ на Джамбаз тепе? (СНИМКИ)

Ето какво разказва Константин Моравенов за нея през 60-те години на 19-ти век:

„Къщата сега (ок. 1860г.) е на Димитър Славов (Славиди) – българин, той я наследил от сестра си, а тя от мъжа си – Саръ Ставри. Той я купил от хаджи Костадин Абаджийт, който я купил от хаджи Славя Абаджийт, с което Ставри всъщност откупува бащината къща на съпругата си. Саръ Ставри е известен още като Ставре Козма – лангера (гърчеещ се българин), абаджия от Станимака (Асеновград), брат на Стефан Механджията. Като се замогнал Ставри с достойнството и прилежанието на съдружника си Станчо Иванов – Станчиди, повикал към 1830 г. брат си в Пловдив и му отворил тук механа“.

Моравенов описва Ставри като стар, по това време, 70-годишен мъж, който много обичал и играел всички игри от „заран до вечера“ . Той имал доволно пари, но имал и укор, че в къщата му се развратили две моми – слугинки и забременели, а Ставри нямал деца със законната си съпруга и за да се избави от проблемите, той платил, че да ги омъжи. Саръ Ставри получил инсулт и не можел да ходи, тогава гудилите (гърчеещи се българи), го притискали да им завещае парите си, след като нямал наследници, но Ставри решил, че иска приживе да направи нещо за града.

„Купи едно място на урвата от Джамбаз тепе, като се слиза за Св. Петка (старата). Напука камъка (изкъртили скалата) и въздигна ново девическо училище“, за което похарчил 600 турски лири – ивестно като „Зелено девическо училище“, пише Константин Моравенов. В тази сграда се преместило училището, а старата му сграда на ул. „Цар Ивайло“, гудилите продали на д-р Вентилос – грък от Атина, за който се говорило, че бил агент на елинското правителство.

По-късно къщата на Саръ Ставри станала пансион към българската мъжка гимназия.

От разказите на ученици от това време става ясно, че животът в прекрасната, импозантна сграда, никак не е бил лек. Лете било страшна жега, когато максента и тепето се напичали от слънцето, а зиме стърчащата от хълма сграда била брулена от ветровете и в нея било страшно студено. В допълнение къщата имала много на брой големи прозорци само с по еднин кат стъкла. Заради тези условия много от учениците боледували а някои дори умирали.

През 1898 г. красивата къща изгаря. Остава само максентът (каменната долна част), който по-късно бива надстроен с нова постройка – централното гръцко училище (до 1906 г.).

През соца е решено да се възстанови къщата на Саръ Ставри като ресторант, така над тунела се появява „бункерът“, който виждаме и до днес. Реставрацията никога не е завършена.

https://www.facebook.com/pg/PlovdivRenaissanceArchi/photos/?tab=album&album_id=754580061372262

Публикувахте от Архитектурата на Възрожденския Пловдив – Φιλιππούπολις, Filibe в Понеделник, 20 януари 2020 г.

1 2 3

Подобни статии

Top