Как Георги Гергов бе записан в църковната история - DC news

Как Георги Гергов бе записан в църковната история

Той е вторият архонт у нас след Петър Манджуков, римският ритуал на Слави Бинев не се признава от Светия синод

“Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.” (Екл. 3:15)

Малко преди да сложи епитрахила си върху главата на бизнесмена Георги Гергов, удостоявайки го молитвено и церемониално с архонтско достойнство, Пловдивският владика Николай цитира именно този стих от старозаветния Еклисиаст. И това не е никак случайно. По принцип точно този митрополит на Българската православна църква никога не казва нищо случайно. Още повече пред толкова много хора.

В тази неделя – 17 юли, “Св. Марина” – митрополитският храм на града, е препълнена. Не заради церемонията на Гергов, а защото е празник на светицата, пред чиито мощи пловдивчани благоговеят.

В литургията, водена от Николай Пловдивски, са дошли да служат Доростолският митрополит Яков и още петима епископи. Там са кметът на Пловдив Здравко Димитров, областният управител Йордан Иванов, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, бивши и сегашни народни представители…

В проповедта си след края на службата владиката Николай пита метафорично събралите се дали са се замисляли “как изглежда древния център на Богоспасаемият град Пловдив”. И започва да изброява храмовете – “Света Марина”, “Света Богородица”, “Свети Димитър”, “Св.св. Константин и Елена”, “Света Неделя”, “Света Параскева” и “Св. Николай”. Общо седем църкви – всичките издигнати в началото на XIX век. Владиката посочва, че негов предшественик – тогавашният Пловдивски митрополит Никифор, методично и планомерно започнал да възстановява православния облик на Пловдив. Още по турско време. Но затова той намерил съмишленици и сподвижници. Филибейските първенци – чорбаджиите Вълко Чалъков Големия, Вълко Чалъков Малкия, Салчо Чомаков, Константин Моравенов… Все заможни хора.

Какво се знае за тях?

Вълко Големия, брат му Стоян и племенникът им Салчо Чомаков натрупват богатството си от бегликчийство – събирали са от българите данък върху добитъка и са го внасяли в султанската хазна. Покрай тая си работа получават достъп до османския министър на финансите Нафуз паша и започват да се ползват с неговата лична закрила. Високата порта е доволна от тяхната работа и ги пуска да събират за султана и десятъка, както и данъците върху зърнените храни в голяма част от земите, населени с българска рая. Салчо Чомаков ходи винаги с фес и няколко години дори представлява румелийските християни в местния меджлис.

Ако бяхме техни съвременници, вероятно нямаше да ги харесваме особено.

Щяхме да ги наричаме турски слуги, шпиони на падишаха, чорбаджии изедници… Но същият този Чомаков (с феса) плаща за издаването на български книги в годините, в които никой не прави това Подпомага създаването на епархийското класно училище “Св. св. Кирил и Методий” и дарява 5000 гроша за издръжката му. Настоятел е на Бачковския манастир и участва активно в борбите за църковна независимост, които предшестват националноосвободителното движение.

Чорбаджи Вълко също дава пари за печатането на книги и за училища в Пловдив, Копривщица, Сопот и Браила. С неговото злато са построени четири от седемте църкви в днешния пловдивски център. Настоятел е на Рилския манастир, където под изографисания му ктиторски портрет е наречен “филипуполски градоначалник”. Погребан е в пловдивската църква “Св. Николай”.

Брат му пък издейства султански ферман за строеж на православни храмове и с негови дарения е издигната “Св. Богородица”, както и първото българско училище в кв. “Мараша” с църквата “Св. Георги”. После следват училището и храмът “Св. Иван Рилски” в кв. “Кършияка”, епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий”, в което за учител е привлечен Найден Геров. Вечният му дом е в двора на построената от него “Св. Богородица” в Пловдив.

“Заедно със своя митрополит в тъмните години на робството те са изградили този град като център на православната вяра и духовност. Със своя труд, средства, искрена вяра те са построили казаните църкви и по този начин са положили основите на най-светлата и славна епоха в българската история. Възкресението на България, възкресението на Българската православна църква започва тук, в Пловдив”, казва митрополит Николай.

После, без да споменава гореописаните подробности за бизнеса на пловдивските чорбаджии и връзките им с империята, той само намеква: “Ако преди 200 г. в Пловдив имаше медии, днес сигурно щяхме да четем в архивите доста нелицеприятни неща и за митрополит Никифор и за тогавашните съработници на църквата. Това обаче няма никакво значение.”

И тук събралото се множество в църквата “Света Марина” започва да разбира дълбокия смисъл на цитата от Еклисиаст в началото.

1 2

Подобни статии

Top