Ето какви са поверията
Благовещение е един от големите пролетни празници. Този ден е свързан с много поверия, забрани и обичаи в българския фолклор.
Как са празнували на Благовещение нашите предци разказа за DCNEWS Лора Христозова, уредник в Етнографски музей – Пловдив.
Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Божия син Иисус Христос.
В българската традиция празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.
На този ден се пускат пчелите от кошерите, също така пристигат лястовиците и закукват кукувиците.
С кукувицата са свързани и някои от поверията на Благовец. На 25 март задължително човек трябва да носи желязна монета в джоба си, защото когато закука кукувицата, той да се хване за монетата, за да не избяга късмета от него и от дома му.
В някои краища на България дедите ни са разбирали колко дълго ще живеят според броя на куканията на кукувицата.
Смятало се е, че какъвто е денят на Благовещение, такава ще е и цялата година. Фолклорната традиция е установила цяла поредица от действия на този магически ден.
Рано сутринта на Благовец домакините премитат домовете и дворовете си, а сметта се запалва, за да изгори нечистотията и да бъдат прогонени злите сили. В Българската традиция огънят е символ на живота, затова се прескача за здраве от децата. Също така са удряли метални предмети, като са викали „Бягайте змии вън от дома”.
На този празник предците ни са връзвали възелчета на дрехата си и не ги развързвали през цялата годината, за да ги пазят от уроки.
За да разберат кога ще се омъжат на Благовещение, девойките са поставяли лалета (пъпки) във вода и ако те разцъфнат, това означава, че девойката ще се омъжи до края на годината.
Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова се продупчват ушите на малките момиченца. Вярвало се е, че поставянето на златни или сребърни, обеци ще предпази момиченцето, за да може то да порасте здраво и да стане майка.
На Благовец се почита образът на змията.
В българските поверия змията има два образа – символ на смъртта, а от друга страна и закрилник на семейството. В Пловдивско хората са слагали специални краваи под прага на дома, за да може, когато змията закрилница дойде, да си отчупи от този кравай. Ако в този ден змия пролази дрехите на болен човек, то той ще оздравее, а ако пролази дрехите на здрав човек, това е на имане.
На Благовещение българите са откъсвали главата на змия, а в нея посипвали зърна от босилек и така са я заравяли в земята. Вярвало се е, че ако на това място изникне босилек, то той е вълшебен и е бил използван за различни магии, свързани с любов.
С Благовец са свързани и някои забрани заради страх от змията, като например: на този ден жените не решат косите си, не се шие, не се тъче, не се извършва ръчна работа, свързана с конци, за да не се точат смоците, както се точат смоците и дългите коси.
Трапезата
Благовещение винаги се пада по време на Великите пости, но на този ден е разрешено на трапезата да се поднесе риба. Приготвя се рибник – риба с ориз и зелен лук. Поверието гласи, че всеки трябва да хапне от празничното блюдо, а след това да почисти зъбите си с рибена кост – това носи здраве и късмет. Задължително е на масата да има зеленина – коприва, лапад, спанак, защото зеленото се смята за новата кръв, т.е. новото раждане, пречистването на душата на човека и раждането на пролетта.
