Кавалджията на „Канарите“ в световна ТОП класация за етно музика (ВИДЕО и СНИМКИ)

Майсторът на кавала Владимир Величков попада в топ 40 на престижната класация на световните музикални чартове – Ethnocloud

Величков вече 19 години твори заедно с оркестър „Канарите“

Кавалът е неотменима част от националната ни култура. Може би дори не подозирате колко сложен e всъщност този просто изглеждащ инструмент. Самото звукоизвличане е изключително трудно и изисква непрестанни упражнения, а за да достигнеш майсторство, трябва да отдадеш живота си на свиренето на кавал.

Точно това е направил човекът, когото вие сигурно вече познавате. Владимир Величков хваща кавал за първи път на седем години и дори не подозира, че това няма да е просто професия, а част от живота му.

„Бях във тори клас, когато един учител в училището ми в Плевен изпитваше децата – кой какви музикални заложби има. Изглежда съм изпял нещо що годе да бива, защото след това препитване избраха няколко души и ни повикаха след часовете. Когато отидох, на дъската в класната стая пишеше кавал, гайда, гъдулка, тамбура. Учителят ни пита кой на какво иска да свири. По същото време учехме родовете и  като ги прочетох – гайда, гъдулка, тамбура  са в женски род, а кавал е в мъжки род,  казах си – ами на кавал ще свиря. Мина известно време, аз бях забравил, че съм се записал да свиря на кавал, докато баща ми се прибира един ден от родителска среща и носи вкъщи един кавал. И така започна всичко.“

В началото Владимир няма голям интерес към кавала, но с времето се заражда силна любов и отдаденост към този инструмент.

Освен на кавал, Величков е свирил и на акордеон, пиано, гъдулка, гайда: „Но кавалът ми е най-любимият, това ми е животът, това ми е професията.“

Владимир не е само музикант, той е композитор и преподавател. 15 години преподава в АМТИИ – Пловдив, бил е в щатния народен оркестър, а от три години вече е преподавател по кавал в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Със студентите от ПУ Владимир Величков създава етно формация „Жарава“, която съчетава музиканти, изучаващи различни стилове.

Тези дни студентската формация засне първия си видеоклип към тяхната версия  на народната песен „Чичовите конье“. Младежите комбинират български фолклор със съвременни стилове музика.

През 1998 г. Владимир попада в състава на оркестър „Канарите“, където и днес продължава да свири на кавал.

„Свирехме в едно заведение в Първенец и веднъж късно вечерта дойдоха Атанас Стоев и Миньо Драгиев (тогавашния саксофонист на „Канарите“). Атанас Стоев ме извика и ми каза: „Решили сме да те поканим да свириш в „Канарите“. Съгласих се и попитах от кога трябва да започна. Това беше към 01:30 часа, а той ми каза утре в 6 часа тръгваме – т. е. от днес за днес.“

„Първото свирене с „Канарите“ няма да го забравя беше в Северна България, на сватба в Бяла Черква. Всеки четвъртък в Пловдив имаше музикантски пазар и следващата ни среща с Атанас Стоев беше там. Той ме повика до колата си и ми даде две закачалки с дрехи, като ми каза: „От теб зависи дали две или 20 години ще ги носиш с мен“ – и така вече 19-та година съм в „Канарите“.

Владимир обяснява, че професионализмът, дисциплината и отношенията в колектива, е това, което го задържа толкова години вече в оркестър „Канарите“: „Дисциплината е перфектна, но не дисциплина, която да те ограничава като творец, а дисциплина от страна на точност, поведение, на отношение помежду ни. Самият факт, че съществуваме толкова време, е показателен сам по себе си.

Преди да попадне в оркестър „Канарите“, Владимир свирел само в цигански оркестри, предимно по сватби, а по-късно и по заведения.

„Първият човек, с когото съм свирил тук в Пловдив, беше Осман Жеков – Императора в оркестър „Огнени ритми“. Тук трудно си намерих оркестър, с който да свиря, защото в повечето сватбени оркестри се свиреше само на само на саксофон, кларинет, акордеон, цигулка. Около година свирих с Осман Жеков, а като излезеш на изпълнителската сцена те забелязват и започват да те канят и на други места. Имах работа все с добри музиканти, но дойдоха едни години 1996/97 г., в които сватбарската музика изведнъж отшумя. После станаха на мода заведенията и ресторантската музика. Един колега ме извика да го замествам в заведениет,о където свиреше – ами ние изкарахме една камара пари. Тогава ми дойде идеята да си направя ресторантски оркестър. Подбрах си музиканти и две певици и оркестърът без име започна да работи в заведенията в Пловдив и региона.“

1 2

Подобни статии

Един коментар

Top