„Книжовен паметник за Пловдив”  напълни зала „Съединение“2

Така се получи една пълна антология на писаното за Пловдив от Античността до края на 19 век

Представянето на книгата „Книжовен паметник за Пловдив”, която Фондация „Балкански културен форум” издаде, напълни зала „Съединение” на Регионалния исторически музей.

14-та книга, която нашата фондация издаде, е книга за Пловдив и неговата история от древността до Възраждането и е един своебразен исторически сборник, изцяло изготвен на база на исторически документи, заяви в началото инж. Любозар Фратев, председател на фондацията.

Той изказа искрени благодарности на наследниците на  Кирила Възвъзова-Каратеодорова, които са дали разрешение авторите на книгата да използват нейния научен труд „Непресъхващи извори“, които също бяха дошли специално за представянето.

Водили сме се от идеята да покажем на хората, които обичат миналото, документите, по които те могат да направят реконструкция на миналото.

Така се получи една пълна антология на писаното за Пловдив от Античността до края на 19 в.., сподели още инж. Фратев. Председателят на Общински съвет инж. Александър Държиков също бе на представянето на книга, а сред  гостите на събитието бяха още кметът на район „Централен” Георги Стаменво, председателят на Фондация „Христо Ботьов, Боян Ботьов, директорът на национална библотека „Иван Вазов” Димитър Минев, както и целият колектив, който е участвал в създаването на книгата.

Вечерта започна с химна на Пловдив в изпълнение на студенти от АМТИИ,а ученици от Националната гимназия за сценични и екранни кадри Пловдив зачетоха няколко текста от книгата.

Директорът на историческия музей д-р. Шивачев, който е участвал в изготвянето на книгата, обясни пред публиката целия процес по изготвянето на книгата, отбелязвайки че „Книжовен паметник за Пловдив” има своите научни достойнства, тъй като са използвани много документи и исторически извори за написавнето й.

Книгата е структурирана в три раздела – „Древност“, Средновековие“ и „Ново време“. Оформител на книгата е художникът Костадин Отонов, а редакцията на текстовете е на д-р Стефан Шивачев – директор на Историческия музей и на Данаил Георгиев.

Подобни статии

Top