Когато любовта не е взаимна?

Почти всички сме изживели, по едно или друго време в живота си, несподелена любов

В приказките и холивудските филми героите се срещат, влюбват се и живеят щастливо заедно до края на живота си …

Реалният живот обаче често далеч не е приказка или филм.

Почти всички сме изживели, по едно или друго време в живота си, несподелена любов. Как да се измъкнем от страдаща ситуация? Как да забравим, да продължим?

Въпреки че и мъжете се влюбват в жени, които не ги харесват, те не преживяват толкова емоционално тази ситуация, както нежния пол, обяснява психологът Весела Гологанова.

Жените са склонни да отчетат и най-малкия знак за потвърждение, че са харесвани: усмивка, мил жест, поглед, разговор и често възприемат мъжа, който им осигурява тези знаци за „човекът на моя живот“.

Когато сме влюбени сме склонни да проектираме собствените си чувства върху другия човек и интерпретираме неговите действия, както сметнем за добре.

Ако една скрита страст може да бъде удовлетворяваща и достатъчна за определено време, идва момент, в който е необходимо да се изправим срещу реалността. Ако осъзнаем, че другият не споделя нашите чувства, страданието е голямо. И ако във времето докато сме били заедно сме се чувствали на пиедестал, падането от там е брутално.

И след идването на тази истина можем да си позволим да тъгуваме от загубата.

Дори романтичната връзка да съществува само в главата ни, осъзнаването, че никога няма да има споделяне или очакван от нас резултат е болезнено. Когато обичаме някого дълбоко, болката е силна и истинска, независимо дали тази любов е споделена или не.

И не е нужно да се опитваме да елиминираме емоциите, които преминават през нас, а те със сигурност не са приятни. И не е нужно да се чувстваме глупаво или нелепо. Нужно е да ги отчетем и да ги въведем под контрол с ясно съзнание. Нужно е да им дадем време да преминат.

Дори и контролирането им да е труден процес, помислете… животът би бил наистина скучен ако не оставим място за изненада ! Приемаме и предприемаме действия, за да излезем от ситуацията. Ясно е, че са нужни усилия да направим равносметка и да погледнем бъдещето си под един нов ъгъл.

Някои хора избират да поддържат илюзии, но това не помага на никого, особено на нас самите.

По-добре е да плачете дълго , отколкото да се надявате отново. Второто е по- болезнено. Плачейки, ние всъщност приемаме ситуацията. И настъпва време за нещо различно – почивка, пътешествие, ново занимание, приятели, спа – центрове, нов план….

И сме готови да започнем нов етап от живота си с положителни чувства и надежда. Спомняме си, че всичко, през което преминаваме в живота, е възможност да опознаем себе си, и че никой опит не е напълно отрицателен.

Чрез освобождаване от миналото, настоящето става обичайно и бъдещето става възможно…

Подобни статии

Top