Коронавирус: Разходка до сърцето на нашия „затворен“ живот

 

Весела Гологанова – управител и основател на Психологичен център „Инсайт“. Магистър по психология, с квалификация по организационна психология,обучение в метода Монтесори за работа с деца и водене на динамично психотерапевтично интервю. Сертифициран психотерапевт съм от WIAPP (Висбаденска Академия по позитивна психотерапия , Германия ), член на Дружеството по позитивна психотерапия в България ( ДППБ ) и на Световната Асоциация по позитивна психотерапия (WAPP). Сертифициран специалист Детска психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия. Сертифициран хипнотерапевт от Българска асоциация по хипноза и хипнотерапия.

„Всяко неблагоприятно събитие има двоен ефект. В криза, в болка, понякога се ражда положителна промяна. Затова, успокойте се !

Изолация, в продължение на повече от 3 седмици и  семейният живот на българите пое нов обрат.

Какъв начин на мислене, какви граници трябва да се формират у децата и юношите, за да се превърне тази здравна криза във възможност за всеки да израстне?

Съществуването на този почти непознат вирус може да разтърси децата в дълбочина. Коронавирусът всъщност ни напомня за нашата крехкост и уязвимост и балансира знанията и усещанията ни за сила и могъщество.

През изминалите седмици българите, от най-младите до най-възрастните, не напускат домовете си, освен за най-необходими продукти. Отвори се скоба, своеобразна възможност семействата да се учат да живеят зад затворени врати. И родителите се оказахa в позиция да успокоят безпокойствата и да обяснят на децата всичко, свързано с изолацията, вируса и болестта, която той причинява. Но никак не е лесно да се намерят правилните думи, за да се обясни тази криза в безпрецедентен мащаб.

Родителите бяха оставени сами да се изправят пред тази изключително съществена задача и да се справят с нея. Сякаш това те си го знаят по подразбиране.

Съжалявам, че никой от властимащите в България не помисли да говори директно с представител на хилядите деца и юноши.

В такъв сериозен момент и те може би имаха нужда от авторитетен глас , но уви. А някои държавни лидери, като тези в Дания и Норвегия, го направиха. Нямаше нужда някой от авторитетните в този момент личности да излезе с официална реч, в която да каже на децата това, което те чуват от медии и Фейсбук,  а по-скоро да укрепи аргументите на родителите. Как тогава да се даде възможност на подрастващите да поддържат доверие в обществото, в което живеят. За тях този момент от живота им е много деликатен. Юношите сега формират цялостната си визия за света и бъдещето, която може да се разклати. От друга страна за юношите може да се окаже и стимулиращо да живеят в исторически момент, когато доста неща трябва да се преосмислят.

Младите хора трябва да чувстват, че пишат своя собствена история, която е различна от тази на техните родители.

Но не е необходимо да се прекалява с информацията, все пак няма да пишем отделна енциклопедия за това.

Коронавирусът, тази фантомна, невидима заплаха, става все по – осезаема  за децата и юношите. Стоят у дома, изолирани, без така важните и необходими за тях социални контакти. Не всички деца ще бъдат стресирани. Всяко дете е различно и това е напълно нормално. Не всички деца развиват едно и също ниво на тревожност, ако  развият изобщо. Това до голяма степен зависи от начина им на живот и семейното им положение.

Необходимо ли е да успокояваме децата?

Важно е да говорим с тях, ако имат нужда и са притеснени от неизвестното, да ги утешим, но без да драматизираме. Но да ги успокоим, означава да се успокоим самите ние, защото страхът е изключително заразна емоция, за съжаление, която се предава много лесно от възрастен на дете. Така че, първото нещо за нас възрастните е, да държим емоциите си под контрол,  колкото е възможно повече,  да бъдем много рационални, да не изпадаме в един вид параноя. Ситуацията е сериозна, дори в очите на децата.

Но сега е моментът те да разберат от нас и да осъзнаят, че човек може да бъде сериозен и отговорен, без да е драматичен.

Да се гледат по цял ден медии, да се слушат непрестанно едни и същи новини, си е направо драма, в която гледащият е главният герой. И твоята роля, в твоя собствен драматичен филм, ще приключи известно време, след като на екрана се изпише КРАЙ. Но емоцията е оставила следа в нас.

1 2

Подобни статии

Top