Кривия: Ясен Петров не се справя добре начело на България (ВИДЕО)

Скрих от Ювентус колко ми е откупната клауза, за да може Левски да изкара пари, призна Сашо Александров

Александър Александров-Кривия даде специално интервю за предаването „Код Спорт“ по RING. Футболист номер 1 на България за 1999 г. за първи път разкри детайли от проваления му трансфер в Ювентус. Любимецът на публиката на Левски коментира и други любопитни теми, сред които националния ни отбор и бъдещето на футбола ни. Ето част от интервюто:

– 1999 годшно, октомври и ноември, два мача между Левски и Ювентус, които можеха да обърнат кариерата ти. Кой ти съобщи за интереса към теб от страна на „Старата госпожа“?

– За интерес ми съобщи една българка-преводачка от Италия. Бяха се свързали с нея. Ние я познаваме от преди, защото като бях още в Марица имаше запитвания от други отбори. Тя се свърза с Миглена (бел. ред. съпругата на Александров), обясни й как са ме харесали и какво трябва да се направи. И Миглена беше поканена в Италия с преводачката. Това е самата истина.

– Защо всичко се провали?

– Това трябва да го зададете и на други хора, не само на мен. Аз ти показах един документ.

– Да, в този документ пише, че откупната клауза на Александър Александров е 1 млн. марки. След тази сума всички останали средства са за футболиста. Ти този договор представи ли го на Ювентус?

– Не, за да бъда лоялен към Левски и клубът да спечели пари. Това е истината. Ето, показах ти го. На никой не съм го показвал. Ти си първият човек, защото те познавам от много години. Аз винаги съм бил лоялен. На бялото не мога да кажа черно или обратното. Такъв ще бъда, такъв ще си остана.

– Кога ще видим националния ни отбор на голям форум?

– Когато почнат да играят повече наши футболисти в чужбина и когато започне да се залага на български футболисти във водещите отбори.

– Според теб справя ли се Ясен Петров като национален селекционер?

– Мисля, че не е от най-добрите в момента, защото не върви националният отбор. Истината е с какво разполагаш. Не искам да обиждам никой от сегашните футболисти, но последните двама-трима играчи, които са останали по-дълго в чужбина.

Единият е Ивелин Попов, който първо беше в Турция и след това беше трансфериран в Русия. Няма значение, че е бил в Турция и в Русия, но игра и продължава да играе.

Другият мисля, че беше Божиков, който също има две-три години в Турция и сега е в Слован (Братислава) и Страхил Попов, който още е в Турция, но във Втора дивизия. Може да има още един или двама, да не се сърдят, че не ги споменавам, но за тях се сещам.

Навремето след 1994 г., ние винаги се връщаме там, защото това поколение направи българския народ щастлив от четвъртото място. И след тях беше доста трудно да се отиде в чужбина, трябваше да бъдеш много добър, защото имаше квоти. Всичките футболисти, които играехме по това време в чужбина, бяхме много добри. Много добре знаеш, особено ти, защото си в журналистиката вече не знам колко години, аз те помня горе-долу от тогава. Обиколил си доста мои колеги докато играеха в чужбина. Видял си и отношението от страна на клубовете към нас какво беше. Уважение, защото си вършехме работата. Не можеше слаб футболист да излезе в чужбина. Нямаше кой да те държи, нямаше кой да те търпи. Така се вдигаше нивото.

Имахме Бербатов, имахме Мартин, имахме Стилиян, които бяха в силни клубове и в силни първенства.

Имаше и такива футболисти като мен, като Ивайло, като Здравко, Гонзо също беше в чужбина, Милен Петков, да не ми се разсърдят, че не ги изброявам, но казвам моето поколение, които бяхме в чужбина и играехме също в доста качествени първенства.

Говори някой – Турция. Ами, съжалявам много, но Турция, когато ние играехме, бяхме пет човека българи и сме допринасяли за нивото на турския футбол, а турците станаха трети през 2002 г.

– Непрекъснато се говори за детско-юношеския футбол у нас. Кажи какво виждаш, защото си доста близко до нещата, а синът ти е част от Академията на Ботев (Пловдив)?

– В момента работя в агенцията на Лъчо Танев. Наблюдавам млади и талантливи български футболисти, като се страем да ги привлечем към нас.

Има доста талантливи деца, но до една възраст. След това нещо се къса нишката и това е преходът между детско-юношеския футбол и мъжкия футбол.

Истината е, че до 80-те години треньори бяха тези, които са играли футбол. Сега един от големите проблеми е, че много треньори не са играли професионален футбол и тренират децата.

Подобни статии

Top