Кубрат Пулев: Целта ми е да се бия за трети път за световната титла (ВИДЕО)

Кобрата разказа неразкрити подробности около мача с Антъни Джошуа, благодари на Багата за помощта му за успеха над Франк Мир

Кубрат Пулев се завърна ударно на ринга. Кобата нокаутира ММА легендата Франк Мир в първия рунд по време на историческото шоу Траяд Комбат.

Родният боксьор спечели пояса на организацията в тежка категория, а часове по-късно разкри в интервю за „България Днес“ и Youtube канала „Спортната джунгла“ през какво е преминал преди и след загубата от Антъни Джошуа. Кобрата смята, че пред него може да се отвори трети шанс да атакува световната титла.

– Г-н Пулев, след мача с Франк Мир изглеждате много свеж, сякаш сте готов още тази вечер да направите още един мач?

– Това казах на момчетата от отбора, че съм готов веднага да го направя. Като в аматьорския бокс.

– Имаше ли нещо, което да ви притеснява, преди да се качите на новия триъгълен ринг и да се биете по иновативни правила?

– Много неща ме притесняваха. Нямахме право дори да стъпим на ринга. Два пъти съм играл мачове за световната титла в професионалния бокс. Винаги когато съм пожелал, са ми давали тази възможност. Да огледам ринга. Беше суперизненада, че сега не ми позволиха. Сблъсках се с нещо, което не ми беше познато. Поне рингът не беше мек, както беше в мача с Кличко.

– Какво ще кажете за ръкавиците с отворените пръсти? Не сте свикнали с такива. Имаше ли реална опасност от контузии?

– Тези ръкавици са по-малки. Не са защитени в сравнение с боксовата, защото са отворени. Надявах се да не си счупя ръцете. Това са удари. Ако срещне челото на противника, може нещо по ръката да се счупи при по-неправилен ъгъл. Човешката ръка не е направена за удари от природата и Господ. Имаше много неизвестни. Все пак това беше първото голямо събитие на „Траяд Комбат“. Организацията беше на топниво. Хората бяха и все още са много учтиви. Уникално събитие. За мен е чест, че съм първият шампион, който печели пояс при тях. Имат големи надежди за този спорт. Открити са за нови мачове. Дори започнахме преговори.

– След подобна победа върна ли се апетитът за големи шоута? След колко време сте готов отново да се качите на ринга?

– След 2-3 месеца съм готов. Няма да излизам от форма. Контузия нямам. Това е най-важното. Здрав съм. Да благодарим на Господ и на природата. Имах контузия на рамото, с която играх срещу Джошуа за световната титла. С тази травма нямаше как да пускам друг удар освен десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега вече контузията я няма. Поработих добре, за да се възстановя. Видяхте как влизат десните прави. Всяко зло за добро. Може би природата ми каза, че трябва да наблегна на повече удари с дясната ръка за в бъдеще.

– Кога се получи контузията в дясното рамо? Тя продължение ли е на предишната травма със скъсания гръден мускул, заради която пропадна мачът с Джошуа през 2017-а?

– Няма нищо общо с гръдния мускул. Тази е на ключицата на рамото. Получих я в подготовката за мача с Джошуа. При един от спарингите. Бяхме още на Белмекен. Оттам нещата тръгнаха надолу. След това и коронавирусът. Но няма да влизам в оправдателен режим. Не обичам да търся извинения. Сега всичко е повече от добре. Тогава си мислех, че е стара контузия. Преди 7-8 години бяхме правили изследвания. Професори от ВМА се учудиха как играя бокс с това рамо. Когато се обади контузията за мача с Джошуа, си казах – това е. Трябва да се приключва!

– Много хора след самия мач ви посочиха с пръст и казаха, че се оправдавате с коронавируса, с контузии…

– Не се оправдавах. Не съм казал нищо. Дори отричах. Не съм коментирал, че съм имал коронавирус. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, защото можеше да покажа положителна проба.

– Психологически всички тези проблеми преди мача с Джошуа оказаха ли влияние на вашето представяне?

– Като самочувствие и психика още веднъж доказах, че съм наистина корав човек. Минах през сериозни изпитания като личност и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, за да не се стресира. Виждах, че всичко върви нормално с него. Следях го отблизо. Всичко беше върху моя гръб. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е виновен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори казваше, че не е възможно. Това са други, интересни подробности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки емоции, които са невероятни. Те преминаха и не са стигали до обществените очи. Хората не са наясно.

– Имаше ли момент след мача с Джошуа, когато си казахте: „Вече съм на 40 години, не е ли време да приключвам“?

– За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за коронавируса, той обяви: „В подобно нещо няма да участвам, няма да присъствам на такъв мач“. Вика: „Ти не си подготвен, няма как да играеш с коронавирус! Не, аз не съм съгласен, това е против всичко, което правим.“ Разпуснах лагера. Ули си тръгна за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да обявяваме пред медиите, че съм с коронавирус и няма как да играя и как не съм подготвен. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият тим е с корона, веднага казах да освободят спаринг партньорите. Оставихме само един. Той беше единственият, който беше карал коронавирус. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с коронавирус. Гледах да не се натоварвам прекалено много, защото отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, за да се пребори с вируса. Това е най-доброто лечение, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.

1 2

Подобни статии

Top