Лекари алармират: Все по-млади хора развиват сърдечна недостатъчност!

Медици от Пловдив участват в пилотен проект за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението

Не са рядкост  по-младите хора, които развиват сърдечна недостатъчност (СН). Те са в активна работоспособна възраст, от 40 до 60 години. Не си обръщат внимание, не идват на профилактични прегледи и за съжаление диагнозата се поставя случайно. Кризата с коронавируса допълнително влоши състоянието на тези пациенти, те престанаха да идват в кабинетите. Обездвижиха се, а наблюдението ни върху тях изостана. Необходимо е болните със сърдечна недостатъчност да посещават един и същ кардиолог, да следят редовно теглото си, да се обучават за заболяването заедно с техните близки.

До тези изводи стигнаха общопрактикуващи специалисти и специалисти-кардиолози от Пловдив по време на виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване.

При което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен. СН инвалидизира пациента тотално, поражда множество проблеми, особено сред лежащо болните. Когато е установена по-навреме, постиженията в овладяването й са много добри, има нови терапии, които драстично подобряват качеството на живот, посочи д-р Бистра Яцева, специалист-кардиолог в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Характерни симптоми за влошаване са тежест в коремната област, отоци, задух, особено през нощта, добави тя.

„В моята дисертация съм изследвал кои заболявания са приоритет за общопрактикуващите лекари. На първо място са тези с висока смъртност, следвани от инвалидизиращите. Сърдечната недостатъчност попада и в двете. Би следвало това заболяване да подлежи на палиативни грижи. Това ще промени мисленето и нагласите на пациентите и обществото – то не ги приема като раково болни, а реално те са такива“, посочи д-р Георги Цигаровски, личен лекар в ДКЦ 4.

Да се премахнат лимитите за диспансерно болните от СН, да се организират училища за пациенти и техните близки, да има добър контакт и проследяване, както и надеждно систематизиране на данните с помощта на софтуер, коментираха още лекарите. Много е важна ролята на кантара – пациентите трябва да се теглят всеки ден и ако забележат покачване на теглото от 2-3 килограма без промяна в начина на хранене, трябва незабавно да се обърнат към своя лекар. Най-добре е проследяването да става от един кардиолог, който ги познава и знае как се развива заболяването им във времето, а не да се посещават различни специалисти.

1 2

Подобни статии

Top