Народът нарича днешния празник Средлято или Жътвар
В християнския календар празникът е посветен на Св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата.
Св. Атанасий е роден в около 930 г. в град Трапезунд, Мала Азия. При кръщението бил наречен Аврамий. На 7 години останал пълен сирак и бил отгледан от една монахиня, която го научила на съзнателна християнска вяра и добродетелен живот. По-късно отишъл при свои роднини в Константинопол, където придобил много добро образование, дори станал преподавател в известна школа. Там се запознал и с преподобни Михаил Малейн, игумен на манастира Кимина във Витиния. В неговата обител Аврамий приел монашество с името Атанасий, пише БТА, като цитира проф. д-р Иван Желев Димитров.
През годините, прекарани в обителта, Атанасий показал склонност към подвижнически живот и повечето време живял в уединение и молитва. Затова преподобният Михаил го препоръчал за духовник на своя племенник, пълководеца и бъдещ император Никифор Фока. Но скоро Атанасий пак потърсил уединение, този път на полуостров Атон, където от векове живеели монаси-отшелници. Никифор Фока, който независимо от поста си имал склонност към аскетски живот, дал значителни средства на своя духовен наставник, за да построи манастир на Атон. Така през 963 г. била създадена Великата лавра с просторен храм и сгради за събралото се многочислено братство. С тази обител се поставило началото на общежителното монашество (за разлика от отшелничеството) на Атон, наречен после Света гора.
Преподобният Атанасий не само бил добър духовен старец на монасите в обителта, но и заради голямото си благочестие получил от Бога дар да върши много чудеса. С усърдна и гореща молитва той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име. Благодатният старец завършил земния си път в края на Х век и скоро след това започнали да го почитат като светец.
В този ден отбелязваме и паметта на преподобния Сергий Радонежки Чудотворец, починал през 1392 г.
Традиции и народни поверия
За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”
Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.
През лятото обаче празникът се свързва с началото на жътвата. Затова на летния Атанасовден празнуват орачите.
Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия. Жените раздават пресни погачи за плодородие.
Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка.
Обичаят се нарича кокоша църква. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет.
