Личната сабя и фотоси на д-р Георги Цариградски представя РИМ-Пловдив

Поводът е 144-та годишнина от Освобождението на Пловдив

На 16 януари 2022 година честваме 144 години от Освобождението на Пловдив. По този повод в рубриката „Из фондовете на музея“ на официалната ни страница в интернет представяме няколко оригинални културни ценности – личната сабя и три фотографии, принадлежали на д-р Георги Цариградски.

Д-р Георги Антонов Цариградски е роден в град Кюстендил около 1845 година. От малък остава сирак. През 1868 г. Кюстендилската община го праща да учи в Императорското военно-медицинско училище в Галата Сарай, Цариград. По време на учението си е подпомаган и от известния търговец и родолюбец Христо Тъпчилещов.

След завършването си служи като лекар в турската армия. Мобилизиран е в Руско-турската война 1877-1878 г. и през ноември 1877 г. е на Арабаконак. А малко над турския лагер, под връх Малка баба са войниците на ген. Дандевил, командир на втора бригада от Трета пехотна дивизия.

Една нощ, с риск за живота си, Цариградски напуска стана на Мехмед Али и отива при руската армия. Предоставя на командването на Западния отряд ценни сведения за състава и разположението на турските войски в Орханийско /Ботевградско/ и около София.

Първоначално Цариградски е в щаба на ген. Гурко като преводач, а на 22 ноември е изпратен при ген. Дандевил, който дава за него следната характеристика: „Това беше преводач, наричащ се доктор, българин, намиращ се на турска служба и останал от турците, отстъпващи от Етрополе, където нашите едва не го убили. Но той обявил, че се предава на нас и желае да служи против своите врагове. Генерал Гурко го изпрати при мен още на „вратешка”, където той беше много полезен. Безстрашен, кипящ от деятелност, неуморим, макар и болничав, ненавиждащ турците с невъздържана ненавист, знаещ пет езика, от които най-лошо руски, той всякога ме е удивлявал със своята нравствена енергия и умение да влияе на българите.” /Сборник „Военных рассказов” 1877-1878 – СПБ, т. 3, стр.303/

Етрополе е освободено. Предстои зимното преминаване на Балкана. Задачата, поставена пред ген. Дандевил, е да премине Балкана, да се спусне в Бухово и да преследва турските войски, ако те започнат отстъпление. Това става при неимоверно трудни условия – лош път, сняг и бури. Трябва да се разчиства пътят, да се изкарват и дори разглобяват оръдията, да се пренасят боеприпаси.

При минус 20 градуса войниците вървят в колона по един. Казаците завързвали на китките си опашките на конете и на боксир продължавали изкачването. Потърсена е помощта на българското население посредством доктор Цариградски. На 25 декември ген. Дандевил поема командването на Трета дивизия. Познавайки дейността на Цариградски и възхищавайки се от неговите организационни качества генералът го назначава официално за дивизионен преводач. Наред с това д-р Цариградски е навсякъде, където има нужда от хора – за пренасянето на снаряди, за доставянето на сено за конете, които се намирали на позиция високо в планината. Той е човекът, който събира разузнавателни сведения и извършва диверсионни действия в разположението на неприятелските войски.

1 2

Подобни статии

Top