Личният шерп на Христо Проданов говори пред български фотограф (ВИДЕО)

Вижте какво сподели Чованг Ринджи за подвига на легендарния ни алпинист

Травъл фотографът Габриел Генчев покорява Хималаите със знамето на Созопол. Пътуването го отвежда до личния шерп на Христо Проданов, който говори за първи път за подвига на българския алпинист, останал завинаги на Еверест. Какво споделя Чованг Ринджи с него за подвига на българския алпинист, Габриел Генчев разказва в специален репортаж на репортерът на „Новините ON AIR“ Александра Иванова в ефира на Bulgaria ON AIR.

На 3 ноември едно момче от морето отива в голямата планината. В устрема си да излезе от зоната си на комфорт, той стига от Созопол до Хималаите. В раницата си носи като реликва фланелка с герба на родния си град.

„Аз нося Созопол в сърцето си. Това е нещо, което е част от мен и ще бъде част от мен винаги. Аз съм израснал в този град и исках да покажа на хората, които живеят в него, независимо колко е малък градът, че само съзнанието ги ограничава от това да виждат по-надалече и по-напред. Исках да мотивирам абсолютно всички, че могат да направят всичко, което си пожелаят“, сподели фотографът Габриел Генчев.

Габриел е травъл фотограф. Изкачва високите върхове на Хималаите с 13 килограма техника на гърба си и въпреки че не е професионален алпинист, достига до връх Кала Патар на 5644 метра височина. Пътуването му подарява среща с личния шерп на Христо Проданов Чованг Ринджи.

„Като казахме, че сме българи и той веднага се сети за Христо. Покани ни в дома си, разказа ни някакви истории, които е съпреживял с него. На нас ни беше интересно, защото преди не е имало толкова информация“, не крие вълнението си фотографът. Разговарят час и половина за подвига на Христо Проданов през 1984 година, а Чованг Ринджи си спомня за непоколебимостта на Проданов да стигне до самия връх.

„Около 4 часа двамата тръгнахме да атакуваме върха по страховития Западен гребен. На около 8500 м, падаща с кислород бутилка от горе, ме удари в гърдите и започнах да плюя кръв. Христо ми каза да се прибира в лагера и продължи сам към върха. Към 10 часа вечерта се свързахме с него, той беше под някаква скала и тогава Людмил Янков тръгна към него“, сподели Ринджи незабравимите си спомени с българина.

Подобни статии

Top