Лилчо Арсов за футбола и килограмите, Ботев, Боби Михайлов, БФС, ДЮШ и още много

Колоритният страж, който се завърна като треньор на вратарите при Ферарио Спасов, говори в предаването „Код Спорт“

Колоритният страж от близкото и настоящ треньор в щаба на пловдивския Ботев Лилчо Арсов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е една от емблемите на „жълто-черните“. Вратар с над 200 мача за „канарчетата“, когото феновете на този клуб  боготворят, въпреки че на „Колежа“ не е спечелил нито титла, нито купа.

– Здравей, Лилчо! Отново си част от твоя любим Ботев (Пловдив). Изненадан ли остана от поканата на Ферарио Спасов? Чувстваше ли се леко забравен преди това от любимия си клуб?

– Лично аз не се чувствах забравен, защото тук направихме една академия, която отнемаше повече от времето. Всеки мислеше, че няма да отида, но на Ботев не се отказва. Не останах изненадан от поканата на Ферарио Спасов, тъй като през 2012 г. работех с него. Точно тогава постигнахме много добри резултати. За съжаление, тогава не ни оставиха да довършим започнатото, а именно изграждането на нов отбор.

– Какво е положението в Ботев в момента? Какво е обяснението ти за срива в тима?

– Имам обяснение, но сега не искам да говоря за колеги. В Ботев играят страхотни момчета и футболисти и точно те трябва да излязат от тази ситуация. Ние просто ще им помогнем с малко повече тренировки.

– Статистката на „канарчетата“ изглежда отчайващо – за 13 кръга отборът е спечелил 9 точки. Как ще излезе съставът от тази криза?

– С малко повече тренировки от необходимото, за да се подготви по-добре физически, тъй като мисля, че чисто физически отборът не изглеждаше добре. А футболистите са същите, които играха миналата година.

– Има ли злополучно влияние загубения финал за купата на България срещу Локомотив (Пловдив) за слабото представяне до момента в първенството?

– Може би има, малко им падна гардът на момчетата. Но мисля, че не това е причината Ботев да е на това място в момента.

– Ти си любимец на феновете на клуба, а те са едни от най-верните в България. Как запалянковците коментират ситуацията в момента? Вярват ли, че ще дойдат по-добри времена за Ботев?

– Нищо че не съм работил в Ботев, но не съм изпускал мач на отбора. Бил съм сред хората, знам какво се коментира в града. Абсолютно всички фенове вярват, че това ще се случи. Това неминуемо ще стане, защото мястото на Ботев за мен не е това, което е в момента. Мястото му е в първата шестица и борба за купата на България.

– Трудно ли е, когато отбор като Ботев няма стадион?

– Това е най-голямата болка за всички. Много фенове бързат и искат всичко да се случи на момента, но наистина трябва да изчакаме. Има някои детайли, които още се уточняват. Много е трудно без стадион. Когато се построи стадион „Христо Ботев“, много по-голяма фенска маса ще идва на нашите мачове. Съвсем друго е да се играе на стадион „Христо Ботев“ в сравнение с базата в Коматево.

– Как оценяваш шампионата в елитната ни група? Отново ли ще има „състезание с един кон“ Лудогорец или Левски се доближава до хегемона в родния футбол?

– Всяка година излизат отбори с амбиции, но мисля, че Лудогорец е най-добрият тим в момента. Трудно някой ще ги пребори. Просто страхотна политика, добре работят хората няма какво да си кривим душата.

– Какво е мнението ти за изявите на националния ни отбор?

– Каквото и да кажа след тази загуба от Англия с 0:6… Мисля, че не трябва да има толкова голямо текучество на футболисти, което се случи при г-н Балъков. Трябва да се заложи на един състав, който може би с течение на мачовете и лагерите, ще се обиграе и ще видим някакъв облик. Мисля, че при г-н Дерменджиев ще се получат нещата.

– Защо не можем да се отлепим от дъното, кое ни пречи?

– Футболният съюз и в частност треньорската школа работят с доста школи из Европа и бяха дали една методика, по която трябва да се работи. Примерно до преди четири-пет години децата се взимаха много късно във футбола. Мисля, че до шест-седем години ще се получат нещата в националния отбор, тъй като в момента взимаме децата в нашите школи от 6-годишни. А това е много важно, защото за една-две години технически се подготвят много добре. Много по-добре е да се вземат толкова малки, отколкото да бъдат четвърти-пети клас, както беше по наше време.

– Обречен ли е Георги Дерменджиев на този пост или има някаква надежда?

– Абсолютно не е обречен. Мисля, че е един страхотен специалист и ще се справи със задачите.

– Целият ти живот е минал във футбола – какъв човек трябва да застане начело на БФС, при положение, че Боби Михайлов подаде оставка?

– Много се коментираха нещата. Трябва да разбира от футбол, много са нещата. Макар че нашата академия има право да гласува на тези конгреси, не мисля че е наша работа. Трябва да се представят кандидатури. Не се обръща внимание, специално за нашите частни школи се преекспонират нещата, че събираме такси и т.н. Но никой не казва колко пари сме вложили в нашите бази. А 99% от частните школи не влагат в бази, но ние го направихме. Мисля, че Футболният съюз трябва в тази насока да прави нещата – предимно създаване на бази, по-голяма масовост на деца, за да може да се получи нещо.

– Намираме се на базата, която ти и Тошко Зайцев менажирате и създадохте. Колко ви струва това начинание?

– Около 460 хиляди лв. Сега е моментът да благодаря на хората, които ни помогнаха. Две момчета, които имат бизнес в Лондон ни помогнаха, а другото го финансирахме ние. Заложихме къщи, апартаменти, но когато започнахме, стигнахме до извода, че без база футбол няма как да се прави.

– Колко деца тренират на вашата база?

– Различно е в зависимост от сезона, тъй като зимата родителите ги е страх да ги пускат, за да не се разболеят. Но около 200 деца. Но освен от нас, тази база се ползва от още 600 деца, които учат в това училище. Освен нашият проект, тук има и много голяма социална дейност. Създадохме една страхотна база, но и условия на децата от самото училище и целият квартал си карат часовете по физическо на страхотно място. Виждате за какво става въпрос.

– Какво искаш да постигнеш с тази база? С децата, които играят тук?

– Аз съм малко по-емоционален, когато играем. И като футболист бях така, всеки мрази да губи. Искам да побеждаваме, да изкараме някое дете и да отиде да играе голям футбол, макар че е трудно. Не крия, че имаме отношения с Ботев. Като се появи някое добро дете, веднага отива в Ботев, но се радваме. От набор 2005, които води Тошко Зайцев, две деца отидоха в Ботев и едно в Левски. Това може само да ни радва и е реклама за академията.

– Как се оправяш с амбициозните родители, които общо взето виждат във всяко дете наследник на Меси или Роналдо?

– По принцип трудно се работи с хора, но засега успяваме да парираме тези неща. Не забраняваме на родителите да си гледат децата, тъй като ако не ги гледат, когато прохождат във футбола, няма кога. Доста са емоционални, но гледаме да ги спираме малко.

– Как работи школата на Ботев? Има ли подрастващи таланти, които да върнат славата на отбора?

– Срещаме се често с Ботев, а и сега като започнах работа в клуба, имам наблюдение. Има страхотни деца, страхотни таланти. До 5-6 години ще излязат страхотни футболисти за България и не говоря само за Ботев.

– Какво е мнението ти за чужденците, които играят в българското първенство? Доколко те са нужни на клубовете?

– Не съм играл в чужбина, но съм имал възможност да говоря с много от тези, които са го правили. За да отидеш да играеш в чужбина, трябва да си поне три-четири пъти по-добър от местните играчи. А като гледам тук нашите юноши са по-добри от нашите чужденци. В момента това мога да го гарантирам.

– Нека поговорим малко за твоята кариера – как започна флиртът ти с футбола?

– От дете, от първи клас. Живеех много близо до стария стадион „Локомотив“ и като деца ходехме да играем там. Пазачите постоянно ни гонеха, но тогава ги нямаше тези изкушения, които са сега за младото поколение. По цял ден бяхме с топката навън. Вратар станах по-късно, в осми-девети клас, преди това играех халф. Ако бях продължил като халф, може би сега щях да съм стругар в някой завод. Но в осми или девети клас бат Мишо Карушков, Бог да го прости, един от страхотните вратари и шампион на България с Ботев (Пловдив) на една тренировка ме видя как хващам топката и каза: „Момче, от днес си на вратата.“ После благодарение на Димитър Вичев, който тъкмо беше приключил с кариерата си, много се занимаваше с нас. После и като войник в Първомай идваше специално без да се води на заплата. Като играех в Чирпан също. Неговите съвети и тренировки много ми помогнаха.

– Дълъг ли се оказа пътят от най-ниските нива на футбола ни до състава на сърцето ти Ботев?

– Дълъг път. Навремето имаше казарми, Ботев казаха, че няма да ни оправят казармата. Тенчо Тенев се появи, беше млад треньор тогава, правеше амбициозен отбор в Първомай и отидохме в „А“ окръжна група, оттам почнахме. За съжаление сега младите футболисти искат на 17-18 години да влязат в първия състав на Ботев. Не е възможно. Хубаво е да отидат малко да поиграят в „А“ окръжна, във „В“ група. Да видят мъжки футбол все пак.

– Тогава беше много по-трудно и конкуренцията беше много по-голяма. Тогава „В“ група може би се равняваше на нивото на сегашната „Б“ група.

– Много силна „В“ група, а „Б“ групата да не говоря. Тя беше на страхотно ниво. Но смея да твърдя, че тогава в Чирпан във „В“ група имахме отбор. С Първомай бяхме на косъм да елиминираме Сливен за купата, който тогава беше в „А“ група. А с Чирпан отстранихме ЦСКА за купата.

– Четири години в отбора на „канарчетата“ – първият период. Как се стигна до трансфера ти?

– Играех в Чирпан и елиминирахме ЦСКА. Тогава Ботев се сетиха, че имат там четирима-петима юноши. Първо искаха да ни преотстъпят в Спартак (Пловдив). Знаете, че тогава брокерите бяха на власт. Преотстъпиха ме на Спартак, но аз предпочетох да отида в Чирпан, защото исках да играя редовно. И като направихме този фурор за купата, почнаха да ни наблюдават. Извикаха ме в Ботев, проведох подготовка и казаха пак да се върна в Чирпан. Но тогава трансферните неща бяха много трудни, трябваше да се дават бележки, не е като сега. Нямаше го правилото „Босман“. Върнах се в Чирпан, но с вратаря Митко Попов нещо не се разбраха финансово и на пожар ме върнаха в Ботев. Така започнах първите четири години.

– Кои са незабравимите ти спомени от този първи период?

– Може би дебютът ми. Бях при Боби Михайлов, който беше в отбора след световното първенство в САЩ. Бях възхитен от него, защото той тренираше направо ужасно и ни даваше амбиция на нас, младите да тренираме като него. Между другото много ми е помагал, докато беше в Ботев. Страхотни спомени имам оттогава.

– Как приеха феновете преминаването ти от Ботев в градския съперник Локомотив?

– Тогава бях на 26 години и ми казаха, че ще подмладяват Ботев (Пловдив). На шест-седем човека не ни подновиха договорите. Всеки си търси отбор . Но тогава не беше толкова голяма враждата между феновете. Имах предложение от един друг български отбор и това ми е най-голямата грешка. Съжалявам, че не отидох в Септември (София), а в Локомотив.

– След няколко години в Спартак (Пловдив) и Сокол (Марково) отново подписваш с Ботев. Кой се сети за теб, когато тимът беше в „Б“ група?

– Бях при Тенчо Тенев и в Спартак, и в Сокол. Със Сокол (Марково) направихме страхотни мачове, малко ни остана да елиминираме и Левски за купата. Тогава треньор им беше Люпко Петрович. Имахме много амбициозен президент в Сокол, който раздаваше пари на абсолютно всички футболисти. Тогава само аз не бях взел пари, тъй като си бях взел обратна разписка, че искам да си тръгна. Така можех да си тръгна по всяко време.

– Влизал ли си в конфликти с противникови играчи?

– На мача с Локомотив ли? Така се случи. С Киро Акалски и досега сме си приятели. Каквото се случи на терена си остава там, извън него няма проблем.

– Дани Кики като че ли беше причината…

– Между другото от Дани Кики тръгна целият скандал. На нас са ни рязали главите в най-силния сезон на Локомотив, когато станаха шампиони, но сме им стискали ръцете и сме излизали. Тогава ги победихме с 1:0, а те не можаха да приемат факта, че спечелихме. Оттам станаха скандалите.

– Кои треньори са допринесли за израстването ти като футболист?

– Първо бат Мишо Карушков, който ме откри за футбола. Пак ще повторя Димитър Вичев, който много ми помогна, когато вече навлизах в мъжкия футбол. Тенчо Тенев също изигра много голяма роля, когато ни оправи казармата и ни взе да играем в Първомай, защото като спреш да играеш за година и половина, става по-трудно да се върнеш. Бог да го прости Сава Савов, който е първият треньор на Стоичков. Взе ни да играем във военния отбор. Коце Костадинов, при когото дебютирах в Ботев (Пловдив). Да не изпусна някого…

– Тежка ли беше битката ти с килограмите?

– Не ми е била тежка, но 1998 г. като ме освободиха от Ботев, понеже щяха да подмладяват отбора, отидох да играя в Спартак и в Сокол. Занимавах се със съвсем други неща и изобщо нямах намерение да се връщам в големия футбол, ако това може да се каже за „А“ група. Оттам нататък им казах: „Като не ме харесвате, ме пускайте и няма да играя.“

– Какво се случи през 2008 г., когато на подготвителен лагер свали 15 кг?

– Тренираш, ограничаваш храни и няма никакви проблеми.

– За какво съжаляваш в кариерата си на футболист?

– Съжалявам, че не съм бил малко по-сериозен. Но като гледах футбола в България и нещата, които се случват, може би по-сериозно трябваше да се отнасям специално към тренировъчния процес и килограмите. Не мога да кажа, че съм супер режимлия, но горе-долу съм пазил някакъв режим.

1 2

Подобни статии

Top