Младите хора в извънредно положение или как една глобална криза пренарежда живота

В последните седмици светът се промени.

Чуваме различни гласове, четем различни думи. В тях има страх, болка, примирение, гняв, но има и надежда.

Социалната изолация продължава, не знаем докога. Какво е да се събудиш и животът ти да е различен, непредсказуем, неподвластен на собствените ти посоки.

DCNEWS потърси мнението на  младите хора, които може би ще се окажат големите герои на нашето време. Защото, тривиално, но те са бъдещето и сега е много важно да усетим  техните ценности и възприятие за света, които със сигурност ще окажат последващо влияние върху техните бъдещи избори.

Как живее един млад човек в условия на извънредно положение ? Опишете ми ежедневието си?

Димитър Илиев, студент първи курс в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Психология”

Лично моето ежедневие не се е променило много. Спортувам, чета книги, гледам филми, лекциите вече са онлайн. Имам повече време за себе си и за семейството. Опитвам нови и интересни неща, за които не съм намирал време.

Бисер Демерджиев,  на 19 години, студент първа година специалност „Бизнес, мениджмънт и предприемачество“ в Портсмут, Великобритания

Ставам сутрин около в 8 часа. Оправям се и след това хапвам един банан и гледам брифинга на ген. Мутафчийски, след което излизам да тичам. Ходя/тичам между 5-7 км. След това се прибирам, оправям се и закусвам. Към 11 часа си отварям електронната поща и гледам дали са ми изпратили някаква информация(задачи, уроци, проекти) от университета и започвам да работя над тях. Ако свърша с работата си по-бързо, обикновено гледам нещо по телевизията или чета книги (обичам автобиографии на успели бизнесмени или популярни личности). След това хапвам отново. Между 15:30-16:30/17:00 тренирам в задния двор, правя основни упражнения с дъмбели, за да поддържам форма. Вечерям,  след което гледам телевизия или някой филм и към 23:00 часа лягам да спя.

Димитрина Стойчева, ученичка  в 10 клас, СУ“ Св. св Кирил и Методий”, профил Чужди езици, председател на Общински младежки съвет в Асеновград:

Ежедневието ни доста се промени, стана малко еднотипно, но сами избираме как да инвестираме времето, така че то да бъде на наша страна и да изграждаме себе си като по- силни, знаещи и можещи хора. Моят ден започва със закуска, защото тя е най- важното хранене за деня и в момента е много важно да се храним добре, да приемаме нуждите витамини и минерали, след което продължавам с учене. Дистанционното обучение може да е леснодостъпно и по- интерсно, но е и доста натоварващо. След приключване на часовете, излизам на двора за малко упражнения и гимнастика, защото движението е от значение за организма. Малко по- късно вече мога да почета или погледам някой филм.

Без съмнение извънредната ситуация е наложила и преструктуриране на вашия ден?

Димитър Илиев:  Да, определено е така. Много от нещата, които съм правил, вече ги правя по различен начин и от вкъщи, но бих искал да споделя, че някои от преподавателите в университета спазват часовете и дните за лекции, както си беше преди обявеното извънредно положение.

Бисер Демерджиев: Да, преди извънредното положение, ставах по-рано за университет, защото пътувам около 45 км, за да стигна до сградата на университета, която е в съседния град. Обикновено след това ходя на работа. Работех като доставчик на пица за популярна пицария, но сега напуснах работа, защото не мисля, че е безопасно да продължавам да работя в подобно време (тук има между 4500 и 6000 нови случая на ден). Като цяло сега имам повече време да тренирам. Иначе сега,  както всички така и аз, не мога да ходя на ресторант, кино и други подобни места, което ми липсва.

Димитрина Стойчева: Най-голямата разлика е, че в момента всяка наша дейност я извършваме у дома, не се виждаме с приятели и роднини. Да си призная честно, липсва ми класната стая!

За един млад човек излизането от дома, виждането и говоренето с приятели е от изключителна важност. Как се преодолява тази изолация?

Димитър Илиев: Има много начини да продължиш комуникацията и забавленията с приятели. Социалните мрежи са добър пример, а при някои хора дори онлайн игрите помагат да премине по-интересно денят вкъщи.

Бисер Демерджиев: Мисля, че преди сто години, момчетата на моята възраст са били в по-сложна ситуация от мен. Трябвало е да ходят на война, а днес ни молят просто да спазваме определени правила. Не мисля, че е толкова трудно, колкото някои хора го представят. Все пак от нас зависи, колко бързо ще отмине,  така че трябва да спазваме правилата.

Димитрина Стойчева: В 21 век имаме възможността да се свързваме мигновено с хора, които се намират на другия край на света. Напредналите технологии ни позволяват лесно да поддържаме връзка с близките ни хора, които в този момент може би не са до нас, по този начин те ни улесняват в начина на общуване, но това няма как да замени живия контакт. Започнахме да ценим, какъв жест на доверие е да се здрависваме.

1 2 3 4

Подобни статии

Top