Недоносено бебе, родено с тегло едва 560 грама отглеждат в Неонатологията на УМБАЛ „Св. Георги“

Отделението по неонатология и Клиниката по акушерство и гинекология отбелязват Световния ден на недоносените

Недоносеността е проблем не само за страната ни, но и в световен мащаб. Честотата на преждевременните раждания в България се задържа в последните 10 години и е средно около 10-11%, като тя варира в различните региони и някъде достига до и над  20%.” – Данните съобщи началникът на Отделението по неонатология към Клиниката по акушерство и гинекология в УМБАЛ „Свети Георги” проф. д-р Мая Кръстева днес, 17 ноември, когато за поредна година се отбелязва Световният ден на недоносените.

„Датата е повод отново да фокусираме нашето и обществено внимание към  тази група новородени”, подчерта проф. Кръстева и допълни: „Обичайно в такива дни говорим повече за успехи, но гореспоменатите цифри налагат да се разискват основните причини за тази ситуация, за да се очертаят възможностите за преодоляването й.

Недоносеността е резултат от съчетаното негативно действие на множество фактори,

които могат да се разделят в три основни групи: качеството на пренаталните грижи за бременните, организация и ниво на постнаталното обслужване на недоносените и принципите на късното проследяване на тези деца”, обясни проф. Кръстева.

„Първата група фактори са приоритет на акушер-гинеколозите. Известно е, че навременното идентифициране на рисковите бременности, тяхното активно наблюдение и минимализиране на патологичния терен за развитието на плода са важна предпоставка за състоянието на новороденото след раждането. Насочването на тези бременности и раждания в големите перинатални центрове благоприятства първоначалното и последващо обслужване на бебето като намалява необходимостта от транспортирането му. Колкото и адекватен да е транспортът, налице е риск от влошаване на състоянието на детето. Тук не можем да пренебрегнем и отговорността на самата бременна, нейния социален, здравен статус и здравна култура“, коментира още проф. Кръстева.

„Постнаталната грижа за недоносените е задача на неонатолозите и медицинските специалисти. Съчетанието на  много добро техническо оборудване в повечето отделения с второ ниво и при всички с трето ниво на компетентност, кадровата осигуреност, която за съжаление не навсякъде е достатъчна, постигането и поддържането на висока професионална квалификация, усвояването и прилагането на съвременни диагностични и лечебни методи доведе до повишаване преживяемостта на недоносените, вкл. и на тези, родени под 1000 грама, въпреки задържащата се заболеваемост“, категорична е проф. д-р Мая Кръстева.

Тя обясни, че успехът в отглеждането на преждевременно родените е и в зависимост от тежестта на патологията, която в повечето случаи е комплексна, а това е предпоставка за ранни и късни усложнения.

„Освен медицинските грижи и лечение допълнителна роля играят продължителната сепарация от майката и възможностите за контакт, храненето и др. В тази посока в неонатологичните звена се оборудват специални стаи за т.н „кенгуру” грижи, където майката и детето са в непосредствена близост. Така се изгражда и укрепва емоционалната връзка между тях, стимулира се кърменето. На този етап все още сме далеч от т.н. „центрове фамилна грижа”, в които родителите са в постоянен контакт с децата си по време на лечението им. Но това е бъдещето“, смята проф. Кръстева и допълва: „В този смисъл сегашната извънредна епидемична обстановка по повод COVID пандемията наложи някои ограничения, които се надявам скоро да отпаднат.”

1 2

Подобни статии

Top