Николай Киров за детството, отличието в училище и 2 спасени дузпи срещу… Ботев

Ботев и България изгубиха една голяма личност, а аз приятел и човек, от когото съм се учил, заяви Белия за смъртта на Чико

Във футбола случайните неща се случват един път. През 2017 година Ботев (Пловдив), воден от Николай Киров, победи Лудогорец на финала и спечели Купата на България. После обаче надви именития си съперник и в битката за Суперкупата. Тази година Ботев отново е на финал след истински полуфинален трилър с ЦСКА. И пак под ръководството на Киров. Което е доказателство, че това не са случайни успехи, а заслужени и изковани от добър треньор и добри футболисти. Наставникът на „канарчетата” обаче не е от хората, на които самочувствието им личи от километри. Възпитан и сдържан, той не обича фанфарите, а работата. Преди днешната тренировка на „канарчетата” Николай Киров даде интервю за агенция БЛИЦ.

– Г-н Киров, Ботев ли игра много силно или ЦСКА се представи доста посредствено на полуфинала за Купата на България?
-Не мога да преценя къде е истината. Факт е обаче, че ние се бяхме подготвили много добре за реванша, след като имахме крехък аванс от първата среща на нашия стадион. Момчетата излязоха доста мобилизирани и със самочувствие.  Защото, ако искаш да биеш на „Армията”, излезеш ли там смачкан и без самочувствие, си обречен на провал.

– През 2017 година преди финала за Купата и мача за Суперкупата, както и сега на полуфинала с ЦСКА, вашият отбор беше в ролята на аутсайдер. Сега обаче преди битката с Локо Пд всички ви сочат за фаворити. Това ще ви помогне ли или може да ви попречи?
– О, не. Категорично няма фаворит за финала. Винаги в такъв мач шансове имат и двата отбора. А да не забравяме, че предстои битка между двата най-силни пловдивски тима. За първи път в историята ще има такъв финал и няма как да определиш кой е аутсайдер и кой има по-голямо предимство.

– Много се шуми за трансфер на две от звездите ви Тодор Неделев и Кристиан Димитров… Вероятно ще ми отговорите, че не знаете нищо, но все пак съм длъжен да ви попитам.
-Нормално е да се шуми. Това са състезатели, които показаха израстване през сезона. Свикнали сме за Неделев да четем почти през ден, че е искан тук и там. Напоследък зачестиха новините и за Кристиан, защото той се представя много стабилно. Но наистина съм откровен с вас – до момента не съм запознат да има конкретна оферта за някого от двамата.

– Работите ли вече по лятната селекция и колко нови попълнения да очакваме в Ботев като бройка?
-Имаме идеи за лятото, но конкретната ни работа по селекцията ще започне непосредствено след финала за Купата на България на 15 май.

– Сега ще ви върна назад във времето. Как като малък се запалихте по футбола?
– Времената бяха такива. Живеехме в затворена система, а технологиите не бяха толкова добре развити. Развлеченията се брояха на пръсти, а футболът беше едно от тях. В квартала, в който отраснах – „Кършиака”, всички ритахме топката. Аз се записах в школата на Марица още в първи клас – бях току-що навършил 7 години. Преминах през всички детско-юношески формации, като интересното е, че винаги играех в отборите на по-големите от мен.

– Защо станахте вратар?
– Има една приказка, че вратарят се ражда, а не ставаш такъв впоследствие. И е така. Трябва да имаш таланта и тръпката, за да застанеш на вратата.  Нямаш ли желание, нищо няма да се получи. Още от малък се влюбих във вратарския пост и никога не го изоставих по време на кариерата ми като футболист.

– В какво семейство израснахте?
– В сплотено, сериозно и амбициозно семейство. Баща ми беше главен счетоводител, а майка ми – застрахователен агент. Моите родители държаха на учението и на дисциплината. Държаха и така ме възпитаха. Въпреки че тренирах футбол, аз не изоставих училището. Напротив. Завърших с отличен средното си образование със специалност „счетоводство и контрол”. После завърших и висше образование в Пловдивския университет с профил „физкултура”.

– Помните ли някоя важна дузпа, която сте спасили като вратар?
– Помня няколко, но най-яркият ми спомен е свързан с един мач за Купата, когато спасих две дузпи срещу… Ботев. С моите съотборници от Марица срещнахме „канарчетата” в четвъртфинален двубой за Купата на България. Срещата беше много интересна и се стигна до изпълнение на дузпи. Парирах два удара, но пък ние изпуснахме три и отпаднахме.

– Какви спомени пазите от дербитата Ботев – Локо, в които сте участвали?
– Това са най-интригуващите мачове. Никога не е ясно как ще завърши двубоят. На стадиона идваха хиляди фенове. Сега съм сигурен, че много привърженици на двата отбора ще пристигнат в София за финала на 15 май.

– Наистина ли Атанас Узунов измисля прякора ви Белия?
-Да, така е. Той беше треньор в школата на Марица. Занимаваше се с подготовката на вратарите. Един от първите спецове у нас в тази област. Наско измисли прякори на много хора, а аз бях един от тях.

– Тъжна вест застигна вчера футболна България – почина Динко Дерменджиев. 
– Лека му пръст. Тъгата ми е огромна. Бяхме много близки в последните години. Поне веднъж Чико минаваше през базата да се видим и да проведем разговори. Ботев и България изгубиха една голяма личност. Аз изгубих приятел и човек, от когото съм се учил.

-Много хора не знаят на кой отбор в чужбина сте фен и кои са любимите ви футболисти зад граница?
– Нямам любим отбор зад граница и никога не съм имал. Що се отнася до най-добрите за мен футболисти, които съм гледал, те са следните: Марадона, Зидан и Меси. Уточнявам, че ги подреждам хронологично.

Подобни статии

Top