Отбелязваме международния ден на кибрита - DC news

Отбелязваме международния ден на кибрита

2 март е международен ден на кибрита.

Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай (550 – 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото“ (ок. 950 г.). През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу.

През 1812 година химикът Шапсел създава първия кибрит. Клечките пламвали с помощта на лупа в слънчев ден, а в дъждовни дни – с помощта на капка сярна киселина.

Първият кибрит, запалващ се от всякаква повърхност, е изобретен през 1826 г. от Джон Уокър, английски химик и фармацевт. Въпреки че вече са били известни няколко химически смеси, които се самозапалват, проблем е да се предаде пламъкът на бавно горящото дърво. При един експеримент клечка потопена в смес се самозапалва при случайно триене в огнището. Той оценява практическата стойност на откритието и започва производство на кибрит от дървени или картонени пръчици, третирани със сяра и камфор, със смес на върха от антимонов сулфид, калиев хлорат, смола и други тайни съставки. Сярата подпомага запалването, а камфорът подобрява миризмата им. В кутийката с 50 клечки е имало сгънато парченце шкурка, където да се търкат клечките, за да се запалят. Тези първи кибрити имат редица проблеми – първоначална бурна реакция, нестабилен пламък и неприятна миризма и изпарения, както и риск от предизвикване на пожар от паднали огънчета.

През 1830 г. французинът Шарл Сория (Charles Sauria) замества антимоновия сулфид с бял фосфор. Кибритените клечки с бял фосфор трябвало да се съхраняват в херметично затворени метални кутии, въпреки това стават много популярни.

През 1843 г. Уилям Ашгард заменя сярата в пръчиците с пчелен восък, намалявайки неприятните изпарения, а през 1862 г. Чарлз Уилям Смит го заменя с парафин.

През 1847 година химикът Шретер създал червения фосфор, който послужил за покритие на кибритените клечки. През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.

Първите български кибрити се предполага че са се появили около 1880 година.

Те са били с цилиндрична форма и са се казвали „Народни български пали-дръвца“. Тогава предприемчив българин открива фабрика за кибрити във Видин, но поради голяма конкуренция тя се закрива!

Според други факти преди 1901 год. фабрики за кибрити е имало също в Хасково, Ямбол и Самоков, основана от чехи! Свидетелство за нейното съществуване е запазен кръгъл кибрит в Самоковския исторически музей. През този период държавата е регулирала цената на кибрита, дори и той да е внос от друга държава!

През 1901 година се основава фабрика за кибрити в Костенец, под името „Българска фабрика за кибрит, Костенец-Баня“. Интересен факт е че кибритите, произвеждани там от 1901 г. до 1906 г., са кръгли, под формата на цилиндър. На тях е изобразен стария герб на България. След 1906 г. кибритите придобиват сегашната си форма. Фабриката е закупена от шведска компания за кибрити и в последствие се закрива.

От 1946 година до 1952 година кибрита е двустранен – дървен. От 1953 до 1974 година българските кибрити са вече с етикети, а от 1975 година отново минават на двустранни с гърбове.Същата 1975 година се явява преходна година за българските кибрити от дървени към хартиени!

Днес кибритените клечки са вдъхновение за хора, които създават шедьоври от десетки хиляди клечки.

Снимки: Уикипедия, Фейсбук
Top