Отиде си „Професионалистът“!

На 89 години почина френският актьор Жан-Пол Белмондо.

За това е съобщил днес пред Агенция „Франс прес“ адвокатът на актьора Мишел Годест, предава ТАСС.

„Той изпитваше силна умора в последните месеци. Отиде си спокойно“, е обяснил адвокатът. Той уточнил още, че актьорът е починал в дома си в Париж.

Белмондо изигра над 100 роли в киното и на сцената на френските театри по време на своята актьорска кариера, започнала през 1957 г. Става известен след излизането на екран през 1960 г. на кинолентата на Жан-Люк Годар  „До последен дъх“ (À bout de souffle), станал един вид манифест на „новата вълна“ във френското кино. След това актьорът играе със София Лорен във филма на Виторио де Сика „Чочарка“.

Биография

Жан-Пол Белмондо е роден в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.

Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Приест (1960) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма – „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Актьорът е удостоен с много от най-високите отличия на Франция – ордена „За заслуги в областта на изкуствата и литературата“ (кавалер – 1989, командор – 1994, велик офицер – 2017) и ордена на Почетния легион (командор, 2007; висш офицер, 2019). Освен това е командор на Ордена за литература и изкуства – най-високото отличие на френското Министерство на културата (2006).

Белмондо е носител на почетната Златна палма на фестивала в Кан през 2011 г. и на наградата „Златен лъв“ от кинофестивала във Вееция за цялостен принос през 2016 г.

През 1953 г. Белмондо се жени за балерината Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранс (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция загива през 1994 г. при пожар. През 1966 г. след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.

През 1989 г. на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве, за която се жени през 2002 г.  На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете – Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си.  Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си „Мъж и куче“.

Снимка: EPA/IAN LANGSDON

Подобни статии

Top