Петльовден – обичай на стотици години, оцелял до наши дни

Петльовден – празник на мъжките рожби

По българските земи е познат на изток от линията Добруджа, Ришки проход, Ямболско и още по- на юг – Лозенградско и Одринско. Макар да не е общобългарски, обичаят е тачен на много места и възприет като празник на мъжката рожба.

Той се среща в обредната практика на старото местно българско население в Североизточна България и имa ясни връзки с основните дялове на българската обичайна система.

2 февруари е  българският народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение.  Празнува се на 2 февруари (н.ст.) или на 20 януари – според старото летоброене.

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде.

През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.

От тогава, та до днес, Петльовден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подобни статии

Top