Пламен Панов: Завършването на няколко процедури ни дели от откриването на Голямата базилика

Голямата базилика, Римският форум и Културният календар са само част от културния облик на Пловдив. Зам.-кметът по култура и туризъм Пламен Панов разкри във втората част на интервюто си за DCNEWS какво се очаква във връзка с двата големи проекта и Културния календар през тази година. 

– Г-н Панов, Голямата базилика преминава под шапката на общината, какво следва оттук нататък като цяло, кога ще бъде открита?

– Голямата Базилика е най-големият публично-частен проект за култура между общината и неправителствена организация. Уникални древни мозайки, прекрасен начин, по който се интегрират новите технологии, когато се презентира културното наследство. От 1 януари тази година общината започна да я стопанисва активно и пое разходите, свързани с нея. В момента ние сме в процедура и сме изпратили всички документи към Министерство на културата, като очакваме съвсем скоро Министерски съвет да прехвърли част от територията, върху която се намира Базиликата, към общината, за да може Община Пловдив да бъде цялостен собственик на защитното съоръжение. Освен това, пак чрез решение на Министерски съвет, очакваме да ни бъде предадена археологията, която е изключителна държавна собственост и трябва да се предаде за управление на общината. С колегите от фондация „Америка за България“ си говорихме още в средата на миналата година, че искаме всички тези процедури да бъдат приключени, за да може Базиликата да бъде открита и на следващия ден да започне да приема туристи.

Пламен Панов: Стартираме кампания за популяризиране на Пловдив на вътрешния туристически пазар

Всъщност ние можехме още на 5 август миналата година да открием Голямата базилика, тъй като тя получи Акт 16 през август. Но тя щеше да бъде затворена и да чака всички тези процедури да бъдат приключени, за да може да приема туристи. Подобно нещо се случи с Малката базилика и затова искахме да избегнем същото да се случи и с Голямата. Затова няма пречка да изчакаме тези процедури да приключат и тогава да направим официално откриване. Базиликата и отвън, и отвътре е напълно готова, вертикалната планировка и пространството около нея са довършени. Така че чакаме тази процедура да приключи и знаем, че Голямата базилика ще стане основен двигател и за вътрешния и международен туризъм.

– Всъщност, когато това се случи, всички приходи, които влизат в Базиликата, ще идват в бюджета на общината?

– По-скоро ще влизат в бюджета на „Старинен Пловдив“. Ако отворим сега, трябва да делим приходите с Министерство на културата.

– Голямата базилика ще бъде ли място за културни събития така, както в момента е Малката Базилика?

– Да, в нея е предвидено място за това. Има малък амфитеатър вътре в сградата, акустиката е много добра.  Предвидено е специално за откриването й да бъде направен малък пърформанс с някой от пловдивските културни институти.

– Какво ще се случва с Римския форум и по-специално изток, юг, север, защото  западната част е готова?

– През миналата година направихме много съществен прогрес, що се отнася до интеграцията на Форума с пл. „Централен“, защото това е цел, която ние трябва да изпълним и приключим по време на нашия мандат, за да можем да кажем, че проектът за пл. „Централен“ е окончателно завършен. През миналата година, благодарение на средствата, които имахме за археологически разкопки, ние допроучихме окончателно Форум-север и отпушихме процедурата, на база на която вървят укрепителните процедури на северната част на Форума. През тази година ще се реализира проектът за реставрация и консервация на арх. Пройкова, според която по този начин Пловдив ще има едно антично бижу.

Що се отнася до Форум-юг и изток, това е проект, с който лично съм се заел. През миналата година обявихме обществената поръчка за проектиране, тъй като Форумът е проучен, но тепърва  ще трябва да се стартира процедура за идеен, технически и работен проект. Това са необходимите крачки, които трябва да направим, за да знаем колко ще струва консервацията и реставрацията, каква ще бъде стойността на евентуални леки ремонтни дейности там, за да можем да ги предвидим в бюджета на общината. Имаме вече избран изпълнител, проведохме с кмета на „Централен“ Георги Стаменов работна среща с тях и те имат доста работа, тъй като предизвикателството пред тях е, как да направят нещо, което да кореспондира със сградата на Централна поща, която е изключително неугледна. Ще се мисли също, как да бъдат привлечени хората, да преминават през алеята, която ще бъде изградена там, да се консервира и реставрира археологията, да се предвиди какви места за сядане ще има. Освен това ще трбява да се залеси пространството с пълзяща растителност, така че то да стане притегателен център за преминаване и хората да не минават само отгоре през площада.

С колегата Стаменов им предложихме, когато се слиза от страната на Пощата – от южната страна, стълбите да бъдат разположени амфитеатрално и хората, освен да преминават, да могат и да сядат, така че амбулациото да се ползва и за културни мероприятия, защото там е достатъчно широко, за да може културните оператори да реализират някакви събития. Но ще видим какво ще ни предложи изпълнителят. Говорихме също, че когато имат груба концепция преди фаза идеен проект, изпълнителите може да ни предложат визуализация и да направим обществено обсъждане, тъй като знаем, че пловдивчани са изключително сензитивни по отношение на това, което се случва в града. Затова искаме да ги привлечем с техните идеи към идейния проект, за да не се получи ситуация, при която ние работим, правим идейни и технически проекти, а хората да не са доволни. Това са важни стъпки, които трябва да направим през тази година. Мисля, че до края на годината ще стигнем до фаза „работен проект“ и за 2022 година, когато знаем колко средства ще са необходими за реставрация и консервация, ще можем да търсим европейско финансиране.

1 2

Подобни статии

Top