Що се отнася до бъдещето през 2021-ва, фондацията има няколко много важни задачи, които трябва да реализира. Имаме все още 1,5 млн.лв. от наградата „Мелина Меркури“, които трябва да бъдат обявени скоро като отворена покана. Това е много важна антикризисна мярка, тъй като в момента секторът разчита на нея, за да реализира интересни културни проекти. Планираме в рамките на тази покана да имаме отделно направление, което е насочено само към пловдивски творци, за да може да развием и мотивираме пловдивския културен потенциал да се материализира още по-силно и да имаме много интересни проекти, които са на наши традиционни творци тук от града.
През следващата година фондацията трябва да се развива много повече откъм проектна дейност. С проекта, който спечелихме за кв. „Капана“, той носи голяма добавена стойност, защото влизаме в европейския спектър и много други хора ще дойдат и ще посетят Капана, хора от Европа, когато е възможно. Така че това има добавена стойност за града. Но през тази година фондацията трябва да се насочи към подготовката на проекти и апликационни форми за привличане на културно съдържание и европейски копродукции в града. И тя ще стане като фондация още по релевантна, тъй като се очаква през април тази година ЕС да стартира своя механизъм за възстановяване и развитие от пандемията. В рамките на този механизъм (а аз съм част от работната група към Министерство на културата и неправителствения сектор, с който договаряме към Националния план за възстановяване и развитие, който е вързан към този механизъм) Европа ще има средства за културно съдържание за 80 до 100 млн. евро. И чрез тези средства, които ще влязат във фонд „Култура“, фондация „Пловдив 2019“ ще може да подава проекти и реализира дори едногодишни програми, които да допринесат за едно наситено културно съдържание в нашия град. Това е нещото, за което фондацията ще трябва да продължи да работи и развива през 2021 година.
Фондацията като структура трябва да бъде запазена, защото вътре има експерти, които имат много добър опит, имат голям капацитет, разбират и от културно съдържание и могат да допринесат да имаме още по-наситен културен живот в града, когато тези възможности за кандидатстване бъдат стартирани и открити.
– Кое културно събитие в Пловдив през 2020 година определяте като събитието на годината за града и защо?
– За мен събитие на 2020 г. безспорно е фестивалът Opera Open. Миналата година 350 000 лв. всъщност отидоха по линия на смесено финансиране за нашите държавни културни институти – Опера, Драматичен и Куклен театър. И това се случи отново в условията на тази тежка пандемия, когато Министерство на културата беше гарантирало бюджетите на тези организации само за заплатите на техните служители и за режийни разходи. Нямаше гарантирани средства за много културно съдържание. Така че с тези средства организациите успяха да реализират своите нови продукции и по този начин градът запази и позволи да се случат тези фестивали, включително и партньорството с Opera Open – един от най-големите оперни фестивали, който всъщност е ДНК-то на Пловдив и част от бранда на града под тепетата. Така че за мен Opera Open е събитието на 2020 г., защото то е нагледен пример за това, как едно културно събитие може всяка една година да се развива и да надскача дори себе си – мултижанровите спектакли стават всяка година все по-добри, а събитието носи със себе си огромна класа. Въобще с Операта работим в едно чудесно партньорство, както и с останалите културни институции.
– С кои културни събития през 2020 г. се гордеете най-много?
– Две събития ще останат завинаги в съзнанието ми, защото те бяха част от различното културно съдържание, което предложихме. Едното е „Пътят към върха“, което реализирахме заедно с кмета на „Централен“ Георги Стаменов, с което показахме нагледно, как чрез култура можем да социализираме успешно нашите тепета. И то с много качествена култура. Направихме пет сцени на Бунарджика, със силното участие на Петър Салчев и Операта в Стара Загора и хората, които се радваха по пътя на върха, ни кара догодина да го направим събитието като фестивал, който да се случи в рамките на два дни с повече сцени и повече артисти, които да участват.
– Доколкото разбирам то ще бъде два пъти през годината…
– Това пак е въпрос на договорки и планиране. Но това е събитие, което показа как на практика може да се социализират пловдивските тепета.
Другото събитие, което също ще остане завинаги в съзнанието ми, е събитието, което направихме за Деня на музиката – 1 октомври, с Опера – Пловдив пред Дома на културата „Борис Христов“. Това е едно историческо събитие, защото за първи път затворихме площада пред Дома изцяло за култура, а и на Пловдив му отива да прави такива смели действия, що се отнася до неговия културен живот. Това събитие ни кара да се замисляме дали в бъдеще време това пространство да не бъде затворено по принцип и да се пригоди за публични събития. А това е много важно в контекста на проблема с наличието на повече публични пространства за култура в градовете като цяло и може би е добра идея за пространството пред Дома на културата.
