Пловдивска ученичка обира награди от престижни конкурси

„Младежта обича днес лукса. Тя има лоши обноски, пренебрегва авторитетите, няма уважение към старите хора и говори тогава, когато трябва да работи. (…)“ Сократ (древногръцки философ)

„Не виждам надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от днешната разюздана младеж, тъй като всички младежи са неописуемо безразсъдни… (…)“ Хезиод (древногръцки поет)

Тези цитати показват, че нещата не са се променили много през последните 2 500 години. И днес сме на мнение, че светло бъдеще в младежите няма. Свикнали сме да виждаме днешната младеж като зомбита – погълнати от смартфоните си, незаинтересовани нито за бъдещето, нито за настоящето.

Но не губете надежда в младите хора, защото винаги ще има и деца като Стефани.

Мило, любезно, чаровно момиче, леко срамежливо, но твърде талантливо, за да се затвори в себе си.

Стефани Исакова е в 9-ти клас във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ в Пловдив. Момичето рисува, спортува, а освен това и пише – стихове и разкази.

„Започнах да пиша, когато влязох във Френската гимназия в 8-ми клас. Стана внезапно, случи се бързо и започнах да участвам в конкурси. Първия беше за стихотворение на френски език. Написах го на български, а после го преведохме на френски. От седем души в България бях четвърта и бях най-малката.

Преди това съм участвала само по олимпиади, защото не бях толкова уверена в себе си, но откакто съм във Френската гимназия и благодарение на госпожа Таня Иванова започнах да пиша по-често и да се явявам и на конкурси.“

Стефи вече има доста опит в националните литературни конкурси. Талантливата девойка почти винаги е награждавана, но обяснява, че в редките случаи, когато не е отличена, самото участие пак е било от полза.

„С всеки един конкурс, с оценката, която се дава, с критиката, която получаваш, човек се развива още и още и по този начин открива себе си.“

Младата писателка споделя, че ú е по лесно да пише по зададена тема, но понякога се отдава на своите емоции и вдъхновение.

Очарователната ученичка признава, че все още изпитва голямо притеснение, когато непознат чете нейно произведение.

„Понякога доста неудобно ми става, но винаги мненията са положителни, което ме мотивира да продължавам.“

Освен с писането, Стефани е открила свободата да изразява себе си и чрез рисуване.

„Обичам да рисувам пейзажи и графика. Участвах в конкурс „Магията на Пловдив“ с рисунка на Капана, която спечели първа награда.“

Даровитата тийнейджърка обяснява, че обича да запълва свободното си време като рисува, чете или се разхожда с приятели.

„Вместо да вися във фейсбук половин час, предпочитам да изляза навън да се разходя. С моите приятели се стараем, даже имаме нещо като традиция, когато се съберем си оставяме телефоните на масата, за да може да си говорим, понеже се случва в един момент всички да си ровят в телефоните. Ние всички го усещаме и трябва някак да се преборим с това.“

От съвсем малка Стефани се занимава и с различни спортове – модерни танци, волейбол и спортна гимнастика.

„Модерните танци прекъснах в пети клас, а последната година се занимавам повече със спортна гимнастика, отколкото с волейбол.“

Стефани е участвала и в спортни състезания, където също има победи.

„Притеснението е доста по-голямо, поне за мен, когато съм на спортно състезание. И тръпката е по-голяма, понеже на живо играеш, всички викат, крещят, много е различно.

А при литературните конкурси там всичко е много по сериозно. Тръпката отново е голяма, особено, когато ти съобщят, че си спечелил.“

Ежедневието на Стефани е запълнено с много дейности, които със сигурност ще помогнат на ученичката да се развива в много сфери.

Момичето, което обича книгите, споделя, че напоследък ú прави впечатление една много лоша тенденция.

„Все по-малко и по-малко хора посещават библиотеки и книжарници, всички са погълнати от смартфоните си и не намират време за това.

Обичам да чета, обичам аромата на книгата и да разлиствам страниците ú вместо да натискам едно копче.“

Въпреки все по-малко четящите хора, Стефани има надежди за бъдещето и смята дори да издаде своя стихосбирка.

„Мисля, че към момента ми е много рано и нямам този опит. Не мисля, че все още съм толкова добра, че да издавам стихосбирки и те да се харесват на другите – трябва да натрупаш доста опит за да го направиш.“, споделя обаятелната госпожица.

Сега Стефи очаква резултати от поредния национален литературен конкурс, който се провежда в Бургас. За участие в него ученичката е изпратила стихотворение и два разказа.

В по-близко бъдеще талантливото дете възнамерява да участва във френския конкурс: „Искам да участвам отново понеже голямата награда е пътуване до Франция, а аз обичам Франция и всичко френско. Уча и френски език и голяма моя мечта е да отида във Франция.“

Винаги е имало и ще има талантливи, любознателни и можещи деца като Стефани Исакова. Дали ще обръщате внимание на знаещите и можещите младежи или ще оплаквате бъдещето, проклинайки всички млади хора – изборът е ваш.

А бъдещето винаги е било и ще бъде в ръцете на деца като Стефани.

 

ПАРФЮМ

  (Топлият аромат на мама)

Що е то?! Любов или ухание,

нежен допир на майчина любов.

Сънувах ли, или бе наяве-

прегръдка или благослов.

Аз зная, че щом навън ми е студено

ще търся аромата на дома,

който само мама дава ми смирено

и този аромат се смесва с топлина.

И носи тя ухание на лято

и гали с нежен бриз душата ми ранена.

Блянувам аз за времето, когато

парфюмът и оставаше по мене.

Прегръщаше ме и ми даваше закрила,

както може само мама.

И аз от този аромат бях впила

топлина, че да ми стигне, когато я няма.

Но тук е тя до мен и на пролет ухае

и този аромат е най-голямото блаженство.

Да те прегърне майка ти и да мечтаеш

за ароматното си и безгрижно детство.

(„Парфюм“ е стихотворението, с което Стефани участва в първия си конкурс)

 

ОГЪНЯТ В МЕН

Животът ни е низ от правила.

Към нов път ме  сърцето отвежда.

Дори и след болка, обида, тъга

знам, че не трябва да губя надежда.

Какво от това, че печелим и губим,

щом нямаме вяра в светлия ден.

Поезия, стихове хубави думи,

Могат да върнат надеждата в мен.

Поисках веднъж на Луната да стъпя,

Да пребродя пустинята и целия свят.

Светът ми крещеше, че няма да мога

И покоси ме с обида и страх.

И дълго се скитах в света победена

в терзания, с насълзени очи.

Но някой обгърна душата ми сломена

и пътят ми освети.

И сякаш в мен започна нещо да гори

в мига, в който внезапно прозрях,

че щом имаш вяра и мечти

в сърцето ти не бива да има място за страх.

Дори да ме обгърне мъката хладна,

И дори непоправимо да изглежда,

дори в дън земя аз да пропадна

от дъното ще ме изкара надежда.

Подобни статии

5 Коментара

  1. Веселина написа:

    Браво! Красиво и умно дете… Успех миличка! Бъдещето наистина е в ръцете на деца като това хубаво момиче

  2. анонимен написа:

    Радвам се , че има такива деца ,но те не остават в България… и никой не може да ги вини за това… защото те са умни , способни и логично искат да се развиват ,а тук какво развитие? да бачкат 9/10 часа са 500 лева… бързо ще им се убие желанието за развитие

  3. Вальо написа:

    Дано не съм лош пророк, но това дете няма да остане в България

Top