Пловдивски финансист шие гайтани по 200-годишна технология (СНИМКИ)

Майсторът иска да възроди терзийството като занаят

Един от малкото останали гайтанджии у нас Иван Тонев – Гърбача, иска да възроди друг изчезващ български занаят – терзийството. Майсторът работи по 200-годишна технология в дюкяна си на ул. „Стръмна“ 1А в Стария Пловдив и си търси чираци, тъй като мераклии за тежкия занаят почти няма.

„В момента съм единственият терзия в България. Има доста хора, които правят народни носии, но за съжаление меркантилното при тях надделява и те правят по-скоро художествена интерпретация на народна носия, отколкото да възпроизвеждат достоверно това, което е. Аз ходя по музеите, правя снимки, свалям кройки, не си ги измислям. Това са неща, които са взети от нашето културно-етнографско наследство“, обясни пред репортер на DCNEWS Тонев.

Майсторът не ползва машини, шие всичко ръчно. По думите му първата шевна машина се появила в края на 19-ти, началото на 20-ти век. А терзийството, което практикува той, датира много по-отдавна.

„Смея да твърдя, че друг майстор с моята квалификация няма и съм радостен, че в момента едно момче от София има интерес и ще се цани за чирак, за да му предам всичко, което знам. Търся и други чираци, тъй като това е занаят в риск. Има минимален брой занаятчии, които го упражняват и ако не предадат това, което знаят на някой друг, с времето занаятът ще бъде забравен. А терзийството е наистина нещо стойностно и има нужда от него за в бъдеще. Защото историята е тази, която ни държи здраво на земята, а народ без история е като дърво без корен“, категоричен е занаятчията.

Започнал да се занимава с гайтанджийство и терзийство преди 7-8 години.

Причината – не могъл да намери майстор, който да му направи истинска, автентична носия – или поне такава, каквато са носели старите хайдути – с много украса и гайтани по нея. Накрая решил да се научи на занаята сам, с помощта на други майстори но това му отнело 7-8 години.

По професия Иван Тонев е финансов съветник. Завършил е макроикономика В ПУ „Паисий Хилендарски“, а в момента работи в международна застрахователна компания. Майсторско свидетелство – тестирлик, има от миналата година. На празника на Св. Спиридон, когато се връчват кетапите, го получил лично от майстора-ножар Кирил Коликов, който го въвел в пловдивския еснаф.

В хайдушките среди го знаят като Гърбача. „Прякорът ми има двояко значение – едното е бич, другото е увивна билка. А мога да кажа и, че съм се изгърбил от работа“, смее се занаятчията, докато боде бод след бод по дебелия шаяк на мъжки елек, за да го украси с гайтани.

Разказва, че афинитетът му към историята е още от ученическите години.

Но минало доста време, докато един ден видял по телевизията млади мъже с хайдушки носии и оръжия и разбрал, че иска да бъде един от тях. Така се свързва с бъдещите си авери, а едновременно с това започва да събира народни носии.

„Една приятелка от антикварен магазин ми даде потури, елече, риза и пояс. Прибрах се вкъщи, разгледах доста снимки, но установих, че тази носия е доста обикновена, а облеклата на някогашните хайдути са били богати на гайтан и орнаменти. Те са били хора свободомислещи, на които никой не може да им заповядва какво да носят“, обяснява Гърбача.

По думите му сегашното поколение мъже е с по-едри габарити от прадедите ни. „Те са били по-дребни на ръст, с по-тесни рамене, отрудени хора, които повече време са били на полето. Тогава са се шиели носии, чиято кройка отдолу нагоре се стеснявала, т.е. по-широка била долната част – потурите, а антерията и елекът плътно прилепвали по тялото. Така че, автентичната мъжка носия от онова време, за нас не става, защото трябва да се разпори и разшири“, пояснява гайтанджията.

Затова той си купил една антерия и започнал да търси майстор, който да му я украси с гайтани. Намерил, но му ги зашили с шевна машина.

„Не останах доволен, затова започнах да търся майстор-гайтанджия, който да ми покаже как да си ги направя ръчно. Оказа се, че никъде няма такъв човек. Последният бил в Златоград и починал, а и той бил терзия“, добавя занаятчията.

Междувременно през 2011 година заради промени в законодателството отпадат много занаяти. Сред тях са абаджийството и терзийството. А по думите на Тонев тези три занаята са неразривно свързани.

„Някога са били изработвани потури, аби, елеци, калцуни от домашен шаяк. По-късно платът започнал да се произвежда фабрично от Добри Желязков – Фабрикаджията в Сливен. Тогава се появявили и терзиите. Занаятът бил много доходоносен, но инструментариумът за него бил доста ограничен. Човек с една торбичка е можел да ходи по къщите. Имало два вида терзии – едните работели в собствени дюкяни, а другите били къщари, ходели от къща на къща и шиели на парче“, разкрива забравеното от историята Гърбача.

1 2 3

Подобни статии

Top