Почитаме български светец. Ето кой има имен ден

Православната църква отбелязва днес поклонението на честните вериги на свeти апостол Петър.

Ирод Агрипа хвърлил апостол Петър в тъмница, като възнамерявал след Пасха да го изведе пред народа. Но в нощта, когато щели да го извеждат, окован в две вериги, Ангел Господен го събудил. Станал, веригите паднали от него и Ангелът го извел навън. Учениците му успели да се сдобият с веригите и те били предавани през вековете. Днес се отдава почит на подвига на апостол Петър.

Днес почитаме и Свети Ромил Видински (XIV век, Бдин – 1375 г., Раваница) или Ромил Бдински.

Той бил български православен монах и светец. Родното му място е град Бдин (днешен Видин). Майка му е българка, а баща му е грък. При кръщението му е наименуван Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование.

Когато пораства, родителите му искат да го задомят, но той избягва тайно от тях в столицата Търново. В манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ е постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога са известни на всички братя в Търновската света гора и в местността Устие, обитавани от множество монаси, които започват да го наричат Калороман по гръцки (Добрият Роман на български).

Ромил научава, че известният подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание свети Григорий Синаит е пристигнал да живее на българска земя в местността Парория (пригранична) на границата между България и Византия. Роман оставя всичко и заминава при Григорий Синаит в неговия Парорийски манастир, където е приет добре и е обучен в добродетели на истинския духовен живот.

Османските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставят да се завърне във вътрешността на България, но желанието за усамотение и безмълвие го връщат отново в Парория, където приема велика монашеска схима с името Ромил. После заминава с ученика си Григорий (който след неговата смърт написва житието му) за Атонската Света гора, където в местността Мелания се подвизава много време и събира монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Ромил, като мнозина други, е принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в манастира „Св. Възнесение“ (Раваница) на 10 километра североизточно от гр. Чуприя (дн. Сърбия), където скоро след това почива на 16 януари 1375 г.

Според народните поверия днес е празникът Южници-верижници.

Той е първият от комплекса Антоновден – Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите два празника. Toзи празник, наричан още “Св. Вериги”, “Вериги на ап. Петър”, е известен предимно в Северна България и в старопланинските райони. Празнува се за здраве на добитъка.

В Русенско денят Свети Вериги се празнуват три дни (16, 17 и 18 януари) за здраве на стоката и на хората. Той е свързан със забраната да се работи по време на този празник.

Това е първият от празниците, посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела. Удареният от нея е грешен човек, той е наказан по Божия воля и не бива да бъде погребан в общите гробища.

На този ден стопанките месят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи, не се плете, тъче, шие. Ако човек носи дреха, ушита на празника, през лятото може да го удари гръм. Забранено е да се впряга добитъка, защото на този ден може да се подхлъзне.

Top