Почитаме Св. св. Константин и Елена, нестинарите празнуват

Православната църква почита днес Св. св. Константин и Елена.

Константин е най-значимият император в историята на християнството, има огромна роля за неговото каноническо утвърждаване и налагане. Константин поел престола от баща си Констанций, когато бил на 34 години. Управлявал без насилие, с разбиране към вярата на християните, с толерантност и отзивчивост.

Когато Италия страдала под тежкото управление на Максенций, народът се помолил на Константин за помощ и той се отправил към Рим, за да я даде. Войската му била далеч по-малобройна. Изходът от битката бил твърде опасен. Но в нощта преди сражението император Константин видял на небето изписан кръст и надпис „С това ще победиш!“.

Всички, които видели кръста, употребяван за смъртно наказание на най-безчестни хора, го приели като лоша поличба. Но императорът знаел, че това бил знак Божи.

Още същата нощ Господ се явил на Константин и му заповядал да направи знамена с формата на кръст и да изобрази кръстове на бойните доспехи на войниците си. Всичко заповядано било изпълнено.

С кръстовете напред се втурнал в битката. Отпорът на римляните бил бързо сломен, сам римският цезар се удавил в Тибър. Народът на Рим обявил Константин за свой император. По този начин той обединил Римската империя, дал спокойствие на християнския свят, върнал иззетите по-рано земи, разрешил строежа на храмове, сам приел християнството и направил много за официалното му налагане.

Починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никодимия. Мощите му тържествено били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети апостоли“.

Майката Елена много преди сина си приела Христовата вяра.

В Йерусалим тя открила животворния кръст Господен и построила няколко храма – в Йерусалим, Витлеем, Елеонската планина. Много по-късно, през 1200 г., открили мощите ѝ в един гроб със сина ѝ. За лечителската сила на тленните ѝ останки православният свят разказва чудеса.

Днес е и денят на нестинарството.

21 май е празник на нестинарите, народът ни го отбелязва и като преход от пролетта към лятото. В Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на Св. Св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

На този ден се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Св. св. Константин и Елена: кърпи, ризи, чорапи или животни – агне, теле и др. Ходи се на лековита вода (аязмо), мият се лицата за здраве и хубост. Момите изнасят чеиза си и го изтупват. Така се вижда колко са работливи. На места търговците празнуват двамата светци като свои покровители.

Името Елена има древногръцки произход и означава „светла като слънце, сияйна“. Константин пък значи „постоянен“, идва от латински.

Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Константина, Костадинка, Коста, Елена, Елеонора и Елица и производните им.

Подобни статии

Top