Почитаме Св. Йоан Богослов

Св. Йоан Богослов е един от 12-те апостоли на Христос

Православната църква почита днес Св. Йоан Богослов. Той е един от 12-те апостоли на Христос. Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Исус поверил своята майка. Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря.

Според преданията св. Йоан доживял до дълбока старост, грижейки се за Богородица до самото й успение. След евангелските събития живял в Смирна и Ефес, а в края на живота си бил заточен на о. Патмос, където написал знаменитото си „Откровение“ – последната книга от Библията, известна също като „Апокалипсис“.

Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват множество творби, като именуването им идва за да бъде доказана една или друга теза по време на ранните християнски спорове, т.е. неговото име е привеждано за авторитет. Тези писмени източници могат да бъдат разделени основно на две групи:

Канонични

В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан – Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват различни датировки – например евангелието бива датирано между 63 и 98 г. сл. Хр. и според някои изследователи представлява т. нар. евангелие Q (quelle – на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на християнството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т.е. към тях почти не е прилаган критическият метод на модерната наука.

Неканонични

Различни християнски по произход религиозни групи предлагат текстове – послания, апокалипсиси, „Тайните думи на Йоан“ и т.н., които са приписвани на този апостол предимно за да бъде затвърдена нечия докрина с авторитет. Повечето от апокрифите имат по-късен произход и са свързани с различни паралелни на християнстото учения – гностицизъм, богомилство и др.

Евангелието от Йоан се отличава от останалите три канонични евангелия, тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо – „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог бе Слово“. В Апокалипсиса пък се развиват предимно есхатологични мотиви. Основен момент в етическото учение е темата за любовта. „Бог е любов“; „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“

Top