Почитаме символа на небесния огън – Света Марина!

Имен ден празнуват Марин, Марина, Маринела

В третия ден на юлските Горещници, 17 юли, християнската църква почита паметта на Света Марина.

По повод празника Пловдивският митрополит Николай ще отслужи от 9.00 ч. архиерейска света Литургия в митрополитската църква „Св. Марина“ в града под тепетата.

Св. Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея, заради вярата, която тя открито изповядва. Когато навършила 16 години, била срещната от управителят на източните страни Олибрий, който пленен от красотата ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващия ден я изправил на съд.

Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот и прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.

На следващия ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущия си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.

1 2

Подобни статии

Top