Полицай-синдикалист: В МВР няма място за михлюзи и тунеядци

Синдикатите в МВР остават в протестна готовност,

но засега протести не се предвиждат поне, до следващото заседание на Съвета за социално партньорство. Това потвърди за DCNEWS Доньо Янчев – председател на 64-то дружество на Синдикалната федерация на служителите в МВР в Пловдив. Вече шеста година той е служител в сектор „Криминална полиция“ във Второ РУ в Пловдив, а преди това осем години е бил униформен полицай в „Охранителна полиция“. Янчев е юрист по образование. Той и негови колеги участваха в протеста на полицаите в столицата миналата седмица. С него разговаряхме за последващите действия, след временното прекратяване на ефективните протести на полицаите.

– СФСМВР временно прекрати протестните действия. Какво следва?

– Управителният съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР реши като жест на сговорчивост да прекратим всякакви протестни действия, включително и онова, което беше като пасивен протест – табелки, значки и пр. И не защото ни обещаха, че ще ни увеличат заплатите, а защото, покрай това обещание, всъщност се даде и заявка за последващ диалог. А именно диалогът по законодателството, по нормативната база, е най-големият проблем на системата.

Исканията ни никога не са се изчерпвали само с финансовата част и изплащането на дължимите суми за униформерно облекло, само с увеличение на заплатите. Всъщност първата част винаги е била стабилност в законодателството. За да може човек, който идва всеки ден на работа, да е спокоен и да може да изпълнява задълженията си, като е сигурен, че е обезпечен с униформерно оборудване и с възможности за кариерно развитие.

– Кое най-много куца на системата на заплащане и допълнително стимулиране на служителите от страна на министерството?

– Най-сериозният проблем възникна през 2006-а година, когато бе променен Законът за МВР в тази му част, която регламентираше определянето на работната заплата. Предишният закон – от 1997 година, регламентираше, че възнаграждението се определя като средномесечната заплата за страната се умножи по съответен коефициент за сержантски и офицерски длъжности. Сега заплатата се определя отново чрез коефициент, но той се умножава по база, която се определя ежегодно със Закона за бюджета. Това автоматично доведе до ситуацията, в която базата можеше да остане 10, 15 или 20 години непроменена, но не можеше да порасне повече от веднъж годишно, ако изобщо се стигне до такъв растеж.

Следващата част от проблемите са в т.нар. допълнителни възнаграждения. В момента прекалено лесно и доста несправедливо се определят ставките за „време на разположение“, както и тези за изпълнение на специфични служебни дейности – т.нар. професионални добавки. Колегите от Охранителна полиция ги наричат разговорно „охранителни“, при нас са „оперативни“, а при разследващите полицаи – „дознателски“… Това са добавките, които получават служителите за дейността, която извършват, за това, че разследват престъпления или пък ако цял месец са заточени на вътрешен пост в районното управление.

Логиката на тези добавки е следната: най-тежко натоварените длъжности да получават най-много пари, а най-малко натоварените дейности да получават най-малко. Ако приемем, че заплатата на полицая е една и съща, тези добавки представляват разграничението между мръзненето на улицата цял месец, като патрул или охрана на масови мероприятия и стоенето на топло в РУ. Не че вторите не трябва да получават пари, но те получават значително по-малко. Тези добавки също се определят твърде произволно. Според действащата наредба те се начисляват спрямо една база, но с условието, че начислената сума е максимална, а служителите ще получат толкова, колкото пари има. Което означава, че дори да ти се полагат максимално 300 лв. за специфични служебни дейности, ако няма пари, може да ти бъдат платени само 50 лв., без значение, че си положил труд. Това също се определя от министъра.

И тук се връщам към клишето за стабилността. Допреди 2000 година, тези неща се определяха с правилника за прилагане на закона и всяко изменение се извършваше от правителството. От 2006-а година на министъра се възлагат все повече правомощия. От една страна това води до гъвкавост. От друга страна обаче, такава регулация е до известна степен произволна. Затова синдикатите настояват да участват задължително при подобни преговори. И въпреки, че това е залегнало в споразумение между министъра и СФСМВР, пак се стига до случаи, в които нормативен акт, който регулира социалните привилегии, заплащане и др. на служителите, се прокарва без съгласуване със синдикалните организации.

– Бихте ли посочили такива случаи?

– Най-простият пример е договарянето на възнаграждението за „време на разположение“. Доста от длъжностите предвиждат ставка за т.нар. „време на разположение“ – за служител, който е на разположение в даден период, има силно съкратени срокове, в които трябва да се яви на служба при инцидент. Ние, в „Криминална полиция“ например, сме на разположение за т.нар. Група за тежки престъпления и ни се пада между три и четири пъти месечно да сме на такова дежурство. Срокът за явяване при повикване, когато сме на разположение, е не повече от половин час.

Естествено е това време, в което си на разположение, да се заплаща. Известно време се заплащаше по 35 ст./ч. МВР реши едностранно тази сума да стане 10 ст./ч. Понеже го прекара без съгласуване със синдикатите, СФСМВР поиска отмяна на заповедта от съда и тя беше обявена за нищожна. МВР изготви нова заповед и този път я представи за съгласуване. С нея отново възнаграждението е 10 ст./ч. Становището на синдиката беше, че е най-малкото грубо, при положение, че държавен служител получава 20-30 ст./час за „време на разположение“, служител от МВР да взема 10 ст. При все това ставката си остана такава, въпреки несъгласието на синдикатите.

– Всички тези неуредици отблъскват ли желаещите да влязат в системата на МВР?

– Със сигурност, тъй като времето, в което службата в министерството беше една стабилна перспектива, отдавна отмина. Дълго време възможността за работа в МВР означаваше добро заплащане и възможност за кариерен растеж. От известно време това вече не е така и като добавим към това липсващата подготовка, големия брой незаети щатове, страшния недокомплект, който води до по-високо натоварване на работещите, е съвсем естествено да има отлив на желаещите да постъпят в системата, а някаква част от тези, които все пак искат, всъщност са мотивирани по-скоро от стабилността на заплащането, а не идват заради естеството на работа.

– Как се расте кариерно в системата на МВР?

1 2

Подобни статии

Top