Празнуваме началото на църковната година! Ето кои са имениците

С този празник започва есенната оран и се полага началото на новата земеделска година.

Светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат „Симеон Орачо”, „Симеон Стълпник”, а денят му — „стопанската Нова година”. Симеоновден се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.

В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им заедно с  червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон”) — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата.

Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Известен е и обичаят „полазване“: всички в къщата следят — ако в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.

В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата.

Имен ден празнуват Симеон и Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Моника, Божан, Божана.

1 2

Подобни статии

Top