Православната църква отбелязва днес празника Преполовение, който символизира Божията Премъдрост.

Църквата отбелязва Преполовение на 25-я ден след Възкресение Христово. В храмовете в цялата страна се отслужват Божествени литургии, а в края на миряните се припомня приближаващото слизане на  Светият дух.

Преполовение съвпада с еврейския празник Шатри, който е трети по значение след Пасха и Петдесетница, наричан от историците „много свят и велик празник за юдеите”. Той е винаги в сряда, но е подвижен празник, тъй като датата му се влияе от Великден.

Важността на празника се проявява в това, че всички катедрални храмове, носещи името „София”, т. е. „Премъдрост”, са били осветени не в чест на светица с това име, но в чест на Премъдростта Божия, която е Иисус Христос.

Преполовение е голям празник в Асеновград. За повечето хора у нас обаче той е неизвестен. За жителите на Асеновград и Бачково това е важен и дългоочакван ден. Тогава, според традицията, асеновградската икона на Св. Богородица – Благовещение, отива „на гости” в Бачковския манастир.

Олтарната богородична икона от храма „Св. Богородица – Благовещение” е смятана за чудотворна.

Самата църква е построена през 1830 г. – на мястото на по-стар параклис, собственост на Бачковския манастир, който по-късно дарява и чудотворната икона. Църквата става по-известна като „Рибната” – според едни, заради украсата на кубето, напомняща рибени люспи, а според други – заради рибите, които плуват във водите на аязмото в малкия параклис при църквата, посветен на Св. Йоан Предтеча. Богомолците и до днес вярват, че ако видят рибите в аязмото, молитвите им ще се сбъднат и хвърлят вътре стотинки за късмет.

На Преполовение чудотворната асеновградска икона се носи с литийно шествие до Бачковския манастир. Ритуалът започва още в навечерието на празника, когато в храма се стичат богомолци от близо и далеч, за да нощуват там „за здраве”.

На сутринта иконата се поставя на специална носилка, обкичена с цветя. Под звъна на църковните камбани литията поема през града, водена от свещениците и придружавана от множество вярващи. Жителите на града излизат по улиците, за да приветстват иконата. Всички се стремят да я докоснат и да я поносят поне за малко – вярва се, че това носи здраве и късмет. Провирането под носилката пък очиства от греховете и лекува.

Цветята от иконата също се смятат за чудотворни и сред приключването на празника жените си вземат по стръкче, за да го отнесат у дома.

В миналото шествието е стигало пеш до манастира, но днес се използват коли и автобуси. Цялото манастирско братство, начело с игумена, излизат навън, за да посрещнат светинята и да ѝ се поклонят. После в двора на манастира се прави водосвет и „гостенката” се внася в църквата, където се оставя за поклонение. Следобед се връща обратно по същия начин и асеновградчани отново излизат по улиците – да я посрещнат с „добре дошла”.

Според историческите изследвания

възникването на шествието е свързано с българско-гръцките религиозни борби в града от началото на ХIХ в. Устната традиция обаче обяснява празника с едно необикновено събитие, известно като „ангелската” или „небесната” служба. За него са запазени и писмени сведения: през януари 1910 г в софийския вестник „Вечерна поща” е публикувана е дописка на местния свещеник Ной Ангелов, цитирана по-късно от големия български фолклорист Михаил Арнаудов.

Според разказите на местните хора чудото се е случило през зимата, около полунощ. Ангелско шествие изминало пътя от Бачковския манастир до Рибната църква, а там небесните сили отслужили литургия, придружена от биене на камбани, песнопения и божествена светлина. Чудото било наблюдавано едновременно от много хора в различни части на града и околностите. Едни чули небесните камбани и без да знаят, че са свидетели на чудо, помислили, че някоя пристанала мома се венчава тайно през нощта, както бил обичаят по онова време. Закъснели търговци, които се връщали от Пловдив, забелязали необичайно зарево над Бахча махала, където се намира църквата, и решили, че гори някоя голяма богатска къща. На другия ден с изненада узнали, че не е имало никакъв пожар.

Същата нощ в дома на свещеника Иван Бухлев, непосредствено до църквата, имало седянка. Събраните там жени и момичета чули как вътре започнало богослужение, но не посмели да влязат, защото знаели, че църквата е заключена, а свещеникът спи. Най-преки свидетели на чудото обаче станали две жени от пловдивските села, дошли да преспят в църквата за здраве. Те имали редкия шанс да наблюдават ангелската служба с очите си и да получат изцеление.

Скоро след ангелската служба ясновидката Султани Шишманова от Асеновград получила съновидение. Явила се Св. Богородица и поръчала всяка година иконата ѝ да се носи до Бачковския манастир. Предрекла, че на този ден ще идват хиляди хора от цяла България и обещала да прави чудеса. Асеновградчани изпълнили заръката на Божията майка и така възникнало шествието, което се прави и до днес.

Изглежда Богородица спазва своето обещание да прави чудеса на този ден.

За това свидетелстват многобройни разкази за чудеса, които могат да се чуят сред вярващите: от проговарянето на нямо дете, през изцеленията от различни болести, до неочакваната промяна на проклет мъж, който престанал да тормози жена си.

И днес в храма „Св. Богородица – Благовещение“ ще бъде отслужена Архиерейска света литургия от викария на Пловдивския митрополит Николай – Знеполския епископ Арсений. Литургията започва в 9:00 ч., а след нея ще е традиционното шествие с иконата на св. Богородица до Бачковския манастир.