Проф. Чавдар Стефанов: Ковид-19 беше професионално и психическо изпитание - DC news

Проф. Чавдар Стефанов: Ковид-19 беше професионално и психическо изпитание

“Има наплив на млади и способни кадри в сферата на анестезиологията”, казва още началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив

Анестезиолозите имат ключова роля в спасяването на човешки животи. Това се видя най-осезателно по време на пандемията от коронавирус. Анестезиолозите бяха хората, които връщаха към живота най-тежките, понякога безнадеждни случаи. Каква е ситуацията две години по-късно? Разговаряме с началника на клиниката проф. д-р Чавдар Стефанов.

– Проф. Стефанов, каква е функцията на анестезиолога и в какво се изразява неговата работа?

– Функцията му не може да бъде обяснена с две думи. Значението на нашата специалност е твърде голямо. Затова наличието на добро отделение по анестезиология и интензивно лечение е задължително за една добре функционираща болница. Съответно качеството на работата в него зависи от персонала и подбора му. Съвсем смело мога да кажа, че нашата клиника разполага с може би най-добрите и компетентни лекари в България. Нямам предвид себе си, имам предвид целия колектив, който въпреки че е толкова разнообразен, като индивидуалисти, съумява да се сработи чудесно. Смятам, че нашата клиника има голям потенциал, защото в нея работят наистина качествени кадри.

– Когато дойде ковид кризата вие бяхте едно важно звено със сериозна натовареност. Какво се случи тогава? 

– Ковид кризата беше, може би, най-трудният период от професионалната ми кариера. Първоначално ние не знаехме с какво се сблъскваме. Беше ни ясно, че е болест, която в голям процент от случаите се усложнява твърде много и води до тежки проблеми от страна на различните органни системи и най-вече на дихателната. Нямаше уточнени протоколи за лечение, за поведение, нямаше добре обучен персонал, нямаше добре оборудвани отделения, които да приемат тези болни. Беше трудно в началото да се създаде организация за работа.

Благодарение на усилията и координацията на Областния оперативен щаб и служителите на Регионална здравна инспекция – Пловдив, получихме подкрепа от екипите на други болници, които бяха командировани, за да помагат за лечението на нашите пациенти.

Създадохме отделение за ковид пациенти в административния блок на Инфекциозна клиника. В продължение на почти две години това отделение беше пълно. Неговият капацитет се свеждаше до 19 легла и много рядко оставаха незаети легла и апарати за механична вентилация.

Имаше и друг проблем. Беше трудно да успеем да съвместим работата в нашата клиника, която не спря и за минута, с работата в ковид отделението. Персоналът ни работеше едновременно и на двете места. Смея да кажа, че колегите направиха наистина, да не казвам чудеса, но направиха повече, отколкото съм очаквал. Проявиха голяма самоотверженост, нямаше човек, който да се отклони от работата. Нито един не избяга от отговорността и от натоварването, което му се налагаше да поеме и което беше наистина огромно.

– Какво беше решението на болницата за справяне с това положение и застраховахте ли се за бъдещи подобни ситуации?

– Поради тежката епидемиологична обстановка и големия брой заболели с ковид, ръководството на болницата, заедно с административния състав адаптираха в кратки срокове част от Клиниката по инфекциозни болести за прием на пациенти. Тогава благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на здравеопазването успяхме да изградим нова сграда и да пристроим вече съществуваща, за да можем да разкрием още легла. С получените средства успяхме да се снабдим със съвременна апаратура за нуждите на пациентите.

В момента, от страна на материална обезпеченост, имаме възможност да поемем подобна криза. Дано не ни се налага. Беше наистина трудно, огромният брой смъртни случаи повлия твърде много и на самите колеги.

– По какъв начин?

– Чисто психологически. Много е трудно да работиш, да гледаш как хората загиват един след друг и да не можеш да направиш нищо за тях. Сблъскахме се с една болест, която увреждаше белия дроб толкова, че по-голямата част от тези пациенти нямаха шанс да оцелеят.

– Страхувахте ли се и за самите себе си?

– Разбира се, че човек не може да махне с ръка на риска, който поема. Но и по подобен начин са войниците, които отиват на фронта. Те знаят, че вероятността да бъдат увредени или да загинат съществува. Това, за което аз съм горд е, че нито един човек от персонала, който работеше с ковид пациенти, не се зарази на работното място. Тоест, ние успяхме да организираме цялата си дейност така, че да се предпазим от заболяване. Това показва, че хората са подходили изключително отговорно към работата си и са успели да вземат достатъчно мерки да запазят себе си и своите близки.

– Какъв тип ковид пациенти приемахте?

– Спецификата ни на работа е, че е невъзможно наш пациент да остане и за една секунда сам. В другите отделения е различно – кратка визитация, раздаване на медикаменти, а след това лекарят и сестрата отиват в кабинетите си. При нас 24 часа, 7 дни в седмицата, сестрите и лекарите бяха плътно до пациентите и се грижеха за тях без да могат да ги напуснат дори за миг. Не може да си представите усещането – облечен в тези дрехи, с очилата, с маските. Бяхме подсигурили възможност на 6 часа да се почива за кратко. Но толкоз.

– Защо се налага това бдение над пациента?

– Това са пациенти, които са в критично състояние. Над 90% от тях бяха на механична вентилация. Повечето имаха поне още една или две органни недостатъчности. Било то сърдечно-съдова, бъбречна, чернодробна, хематологична или друга. Във всеки момент при тези пациенти нещата се променят твърде бързо затова няма как да не бъдат под постоянно наблюдение. Върху тях се работеше денонощно под огромно напрежение. 

– Сега има ли такива случаи при вас?

– В момента нямаме критично болни пациенти с ковид. Еволюцията на болестта е такава, че премина към значително по-леки форми, което надявам се да продължи и в развитието на следващите щамове на този вирус. Но все пак се срещат от време на време.

– Колко легла има във вашата клиника и какъв тип пациенти идват?

– Нашето отделение има 22 легла. В момента сме запазили 6 от тях за ковид пациенти, ако се наложи да бъдат лекувани, защото те трябва да са изолирани. По време на голямата криза не беше възможно това да стане в рамките на КАИЛ, защото болните бяха твърде много. Тогава трябваше да бъдем в непосредствена близост до другите ковид пациенти, които бяха в инфекциозните отделения. Сега освен нашите легла, имаме и готовото отделение в Инфекциозна клиника с 20 легла, добре оборудвано с апарати и в готовност да приеме нова кризисна вълна.

– Колко време още мислите, че Ковид ще бъде с нас?

– От тук нататък, Ковид винаги ще бъде с нас, никой не трябва да се заблуждава по този въпрос. Ние никога няма да забравим за тази болест. Надявам се тя да се преобрази в нещо като грип. Това е характерно за вирусните инфекции, които се предават по въздушно капков път. Сега се очаква да има грипна вълна, която според мен, ще бъде доста тежка и ще бъде вероятно по-тежка, отколкото е ковид в момента. Трябва да имаме готовност и за тези пациенти.

Няколко години грипна епидемия нямаше в България, както и в целия свят, защото през тези три години мерките срещу Ковид доведоха до ограничаването на всички други респираторни инфекции. Хората загубиха голяма част от имунитета си към грип, който по начало си имаха. Сега сме, така да се каже, имунонаивни към този вирус. Още повече забелязвам, че има тенденция хората да не се ваксинират по принцип, включително срещу грип.

– Какви други пациенти приематe, освен заболели от Ковид?

Нашата клиника има най-разнообразни пациенти. Принципно, в много болници има профилирани интензивни отделения – кардиологично интензивно, неврологично интензивно, токсикологично и така нататък. Нашето интензивно отделение е т.нар. смесен тип – лекуваме всякакъв тип пациенти в критично състояние – с тежка пневмония, с декомпенсиран тежък диабет, с тежък инсулт, пациенти с тежки травми, както и хирургични пациенти, които са болни след оперативна намеса. Тоест, ние лекуваме един голям спектър от критични състояния.

– Интензивността в клиниката идва ли и оттам, че се стичат пациенти и от доста други градовe?

– О, да. Ние сме най-голямото звено може би в България и много пъти се налага критични пациенти от други болници, на които възможностите им за хоспитализиране са ограничени, поради някаква причина, да дойдат при нас. Скоро постъпи пациент от Хасково, където има и болница, и добро интензивно отделение, но пациентът е в много тежко критично състояние и беше приведен тук. 

– Това е голям обем от работа. Имате ли достатъчно кадри и специалисти?

– Проблемът с кадрите стои в цялата страна, не само в звено медицина. Проблем е намирането на лекари анестезиолози, но особено на медицинските сестри. Една медицинска сестра, за да работи в отделение като нашето трябва да придобие висока квалификация.

Все още има млади лекари, които искат да растат и да се развиват в нашата специалност. Даваме терен за изява на добрите специализанти, затова последните години имаме сериозен наплив от млади, кадърни, амбициозни хора. Средният успех от следването им по медицина е между 5.50 и 6.00. Това ми дава отношение искрено да се надявам, в близко бъдеще нашата специалност да бъде оценена по достойнство.

Проф. Чавдар Стефанов е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ и ръководител на Катедра по анестезиология, спешна и интензивна медицина – МУ – Пловдив; Член е на Експертния съвет по Анестезиология и интензивна медицина към МЗ; Републикански консултант по Анестезиология и интензивна медицина; Бивш председател на Дружеството на анестезиолозите в България.

Завършил е медицина в Пловдив през 1988 година, придобива специалност през 1993-а и оттогава работи в най-голямата болница в Южна България. От 2013 година е професор по анестезиология и интензивно лечение, като защитава дисетрация за доктор по медицина на тема „Имунологични инфламаторни маркери на тежък сепсис“, втората му дисертация за доктор на медицинските науки е върху лечението на тежка пневмония в интензивно отделение. Има над 150 публикации в специализирани научни издания, участник е в десетки монографии и учебници по медицина, в редколегията е на няколко специализирани научни списания по анестезиология и интензивно лечение.
Лекар на годината за Пловдив през 2011 г. Завършил е и здравен мениджмънт. Две години е бил председател на Националното дружество по анестезиология.

В кабинета си е окачил на стената библейската сцена Възкръсването на праведния Лазар. Това е първият документиран случай на успешна реанимация, шегува се проф. Стефанов.

Top