Проф. Федя Николов от УМБАЛ „Св. Георги”: Пациентите търсят кардиолог при тежки усложнения - DC news

Проф. Федя Николов от УМБАЛ „Св. Георги”: Пациентите търсят кардиолог при тежки усложнения

Отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията

На 17 май отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията. Тази година за първи път се организират три дати за масово измерване на кръвното в Пловдив – на 14 и 28 май на Гребната база и на 17 май площада пред общината от 10 часа , като част от националната кампания „Май месец за мерене”.

Екип от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ също ще участва в събитието и ще помогне на гражданите в прегледите и отговарянето на въпроси. Днес разговаряме с началника на клиниката проф. д-р Федя Николов и засягаме въпроси за методите на лечение и защо все по-млади хора стратат от хипертония.

–  Проф. Николов, кога говорим за хипертония?

– Когато артериалното налягане е над 140 на 90, измерено в базисни условия и в поне три прегледа по различно време.

–  Има ли хора, които през годините боледуват, но не знаят?

– Да, много честа практика. Обикновено пациентите идват при нас, когато са настъпили някои от тежките усложнения – инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, излизане от ритъм. Обичайният ход на хипертонията е да протича дълги години безсимптомно. Най-честото оплакване е тилно главоболие, популярен симптом при високо артериално налягане.

–  Това означава ли, че и млади хора са засегнати?

– Да. Процентът на хипертониците при млади се увеличава.

– Има ли яснота защо това е така?

– Обяснението е в социалния статус. Увеличаване на  стреса и други заболявания, които зачестяват в нашето съвремие. Става дума за наднормено тегло, диабет, разпространението  на някои вредни навици, като пушене, алкохол, употреба на стимулиращи субстанции.

– Има ли иновации в лечението на хипертонията?

– Има нови методики за лечение на тежките форми – като, ренална денервация, барорецепторна стимулация, но те са инициирани за малка група от хора.

Хипертонията се лекува успешно, но лечението продължава цял живот. Лекарствата трябва да се да се приемат ежедневно, и при нормално артериално налягане. Това не означава, че разчитаме само на лекарствата. Началната форма на хипертонията е едно предизвикателство и за лекар, и за пациент, защото лечението може да бъде повлияно от немедикаментозни средства.

Ако един пациент свали теглото си с около 10 кг, може да понижи с 5 мм налягането на кръвното. Така че регулирането на теглото е важно. Вторият момент е солта –  категорично трябва да се контролира, да се яде безсолно, което се оказва трудно.  Трето – ежедневната физическа активност, 30 мин на ден поне бягане или някакъв еквивалент на усилия. Четвъртият фактор е алкохолът – прекомерната му употреба. Това са методите извън лекарствата, на които можем да разчитаме, за да се справим с ранните стадии.

– Влоши ли се ситуацията при болните от хипертония по време на пандемията?

– Определено.  COVID-19 засяга често сърцето и сърдечно-съдовата система, независимо от тежестта на протичане. Пациентите в условия на пандемия посещаваха по рядко личните лекари и здравните заведения. Освен това тревожността сред населението нарасна, което определено влоши контрола на хипертонията.

–  Пациентите отговорни ли са в това да си обръщат внимание и да се следят?

– Аз бих ги разделил на две. Има пациенти, които  много не се интересуват за  здравето си. Някои от тях се грижат повече за автомобила, отколкото за сърцето си. Има и такива, които разбират важността на този проблем  и активно участват в лечението. Те са мотивирани, променят коренно начина си на живот и сътрудничат. Срещата с лекаря е само част от дългия път на лечението на хипертонията.

Проф. д-р Федя Николов е завършил „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив, през 1985 г. Признати специалности по: „Вътрешни болести“ (1989 г.); „Кардиология“ (1991 г.). Доктор по медицина (2000 г.). През 2003 г. придобива научно звание „Доцент“. През 2011 г. придобива научно звание „Професор“.

Завършил е специалност „Здравен мениджмънт“ със степен магистър в Медицински университет – Пловдив, през 2010 г. Носител на наградата на името на проф. Чилов за 2018 г.

Член на: Управителния съвет на Националното дружество по кардиология; Дружеството по инвазивна кардиология; Европейското кардиологично дружество; Европейското дружество по ехокардиография, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония. Fellow ЕSС, специалист по хипертония към Европейското дружество по хипертония.

Снимка: Медицински университет – Пловдив

Подобни статии

Top